— Наклони глава назад и завий лице с кърпата.
Не е предполагал, че очите ѝ могат да се разширят още повече, но сега заплашват да изскочат от орбитите си.
— Ще се… — Хрип! — … задуша!
— Няма, гърлото ти ще се отвори.
Били собственоръчно накланя главата ѝ назад — нежно — и полага кърпата върху очите, носа и устата ѝ. Изчаква. След петнайсетина секунди дишането ѝ започва да се нормализира. Тя сваля кърпата от лицето си.
— Получи се!
— Защото така вдишваш влагата от кърпата — обяснява Били.
Възможно е в това твърдение да има капчица истина, но едва ли е много. Помогнало ѝ е внушението, че ще се оправи. Били е виждал Клей Бригс — Аптекаря, лекаря на ротата — да прилага тази техника няколко пъти на новобранци (а и на ветерани като Лопес Голямата стъпка), преди да вкусят за пореден път от гнилата ябълка, наречена операция „Фантомна ярост“. Понякога е използвал и друг трик, ако мократа кърпа не свърши работа. Били е слушал внимателно Аптекаря как действат тези трикове за успокояване на ума. Той открай време умее да слуша и да събира информация, както катериците събират орехи.
— Готова ли си да продължиш?
— Може ли една препечена филийка? — пита Алис почти свенливо. — Има ли сок?
— Няма сок, но има джинджифилова бира. Искаш ли?
— Да, ако обичаш.
Били препича филийки. Сипва джинджифилова бира в чаша и слага кубче лед. После сяда срещу нея. Алис Максуел му разказва добре познатата история. История, която Били е чувал и преди, чел е и преди, последно в книгите на Емил Зола.
След като завършила гимназия, Алис работила една година като сервитьорка в родния си град и спестявала пари за колеж. Можела да остане да учи в Кингстън, където имало два добри колежа по икономика, но искала да види малко свят. „И да се махне от мама“, мисли си Били. Като че ли започва да разбира защо не е настояла да се обадят веднага в полицията. Само не може да проумее напълно защо е дошла точно в този безличен град, ако е искала „да види свят“.
Сега Алис работи почасово като барманка в кафене на площад „Емъри“, на три преки от писателското ателие на Били в Джерард Тауър, и там се запознала с Трип Донован. Той я заговорил преди една или две седмици. Разсмял я. Бил много чаровен. И, естествено, когато един ден я поканил да излязат след работа, тя се съгласила. Отишли на кино, а после — не си е губил времето този Трип — я попитал дали иска да отидат да потанцуват в едно крайпътно заведение на шосе 13, което знаел. Алис му казала, че не обича много да танцува. Той, разбира се, отвърнал, че и него не го бива в танците, но можели да пият бира и да си бъбрят, докато слушат музика. Щяла да свири група, която изпълнявала кавъри на Фогат. Попитал я дали харесва Фогат. Алис отвърнала, че ги харесва. Не била чувала за Фогат, но си свалила техни песни още същата вечер. Харесали ѝ. Имали някои блус парчета, но като цяло свирели традиционен рок.
„Мъже като Трип Донован имат особен нюх за определен тип момичета“, мисли си Били. Свенливи момичета, които не завързват бързо приятелства и никога не поемат инициативата. Те са сравнително хубавички, но биват заливани от представите за красота във филмите, в интернет и в клюкарските списания, тъй че не се смятат за хубави, а за невзрачни, дори за грозновати. Виждат само не особено привлекателните си черти — прекалено голямата уста, твърде сближените очи — и не забелязват хубавите си страни. Това са момичета, на които модните списания в козметичните салони, а често и собствените им майки, казват, че трябва да отслабнат с десет килограма. Те са отчаяни от размера на гърдите, дупетата и ходилата си. Цяло чудо е, когато някой ги покани на среща, но пък тогава идва мъката по избиране на тоалет. Такова момиче би могло да се обади на приятелките си, за да обсъдят този въпрос, но само ако има приятелки. Алис, новодошла в града, няма. Но когато отиват на кино, Трип като че ли няма нищо против дрехите, които е избрала, нито факта, че устата ѝ е твърде широка. Трип е забавен. Трип е чаровен. Трип ѝ прави комплименти. И се държи като истински джентълмен. След киното я целува, но тя желае тази целувка, копнее за нея и той не разваля романтичния момент като пъха език в устата ѝ или я опипва по гърдите.
Трип е студент в един от местните колежи. Били пита на колко години е, като си мисли, че тя сигурно не знае, но благодарение на чудото на Фейсбук се оказва, че Алис разполага с тази информация. Трип Донован е на двайсет и четири.
— Малко е големичък за студент.
— Мисля, че кара магистратура. Може би дори докторантура.