„Докторантура, да бе“, мисли си Били.
Естествено, Трип предложил на Алис да изпият по едно питие в дома му, преди да излязат, и тя, естествено, приела. Въпросният дом се намирал в един от малките жилищни блокове в Шеруд Хайтс близо до магистралата. Алис хванала автобуса, защото нямала кола. Трип я чакал отпред като истински джентълмен. Целунал я по бузата и се качили на третия етаж с асансьора. Апартаментът бил голям. Можел да си го позволи, обяснил той, само защото си делял наема със съквартиранти. Съквартирантите му се казвали Ханк и Джак. Алис не знае фамилиите им. Изглеждали приятни момчета, дошли в хола да се запознаят с нея, после се върнали в една от стаите, където гледали някакво спортно предаване по телевизията. Или може би играели видеоигра, не помни точно.
— Тогава ли започват да ти се губят спомените?
— Не. Те отидоха в другата стая и затвориха вратата. — Алис избърсва бузите и челото си с кърпата.
Трип я попитал дали иска бира. Алис е казала на Били, че не обича бира, но приела, за да не го обиди. Когато Трип забелязал, че едва посръбва от бирата, я попитал дали иска джин с тоник. Тогава Джак отворил вратата на стаята си, звукът на телевизора угаснал и той попитал: „Някой «джин с тоник» ли каза?“
Всички си сипали джин с тоник и тогава, обяснява Алис, започнала да се замайва. Помислила си, че е просто защото не е свикнала да пие алкохол. Трип ѝ предложил да изпие още един коктейл. Защото второто питие щяло да неутрализира първото. Твърдял, че това е всеизвестен факт. Един от съквартирантите пуснал музика и Алис има смътен спомен как танцувала с Трип, но след това всичко ѝ се губи.
Тя взима кърпата и диша през нея известно време. Сутиенът ѝ още е под масата, проснат като умряло дребно животинче.
— Сега е твой ред — казва тя.
Били ѝ разказва какво е видял снощи и какво е направил, като започва с пищящите спирачки и завършва с това как я сложил да си легне. Алис се замисля и казва:
— Трип няма микробус. Кара мустанг. Взе ме с него, когато ходихме на кино.
Били се сеща за Кен Хоф, който също е имал мустанг. И е умрял в него.
— Хубава кола — отбелязва той. — Съквартирантката ти сигурно ти е завидяла.
— Живея сама. Апартаментът е много малък. — Били забелязва, че веднага щом изрича думите, Алис решава, че е сгрешила, като му е казала, че живее сама. Той би могъл да изтъкне, че Трип Донован вероятно също е знаел това, но си замълчава. Тя отново слага кърпата върху лицето си и диша, но този път хриптенето не отшумява.
— Дай ми кърпата — казва Били. Този път я намокря на чешмата в кухнята, като в същото време държи Алис под око, макар да се съмнява, че тя ще хукне навън, облечена само с тънка тениска. — Пробвай пак. Дишай дълбоко и бавно.
Когато дишането ѝ се нормализира, той ѝ казва:
— Ела с мен. Искам да ти покажа нещо.
Излизат от апартамента и се качват по стълбите до фоайето. Той посочва засъхващото повръщано на стената.
— Повърна, когато те прибрах вътре.
— Чии са тези боксерки? Твои ли са?
— Да. Тъкмо се канех да си лягам. Бельото ми се смъкна, докато се опитвах хем да те нося, хем да не допусна да се задавиш. Да ти призная, беше доста комично.
Алис не се усмихва, а само повтаря, че Трип няма микробус.
— Сигурно е на някой от съквартирантите.
По бузите ѝ започват да се стичат сълзи.
— О, боже. О, боже. Майка ми не бива да разбира. Тя не искаше да идвам тук.
Били вече се е досетил за това.
— Да се връщаме долу. Ще ти приготвя истинска закуска. Яйца с бекон.
— Без бекон — прави тя погнусена физиономия, но не отказва яйцата.
5.
Били приготвя бъркани яйца и ги слага пред нея заедно с още две препечени филийки. Докато Алис се храни, той отива в спалнята и затваря вратата. Ако иска да бяга, нека бяга. Обхванал го е фатализмът, който го е преследвал по време на операция „Фантомна ярост“, докато са чистили града от бунтовници улица по улица. И когато е проверявал дали бебешката обувка още е на колана му, докато се приготвят да влязат в поредната къща. Всеки ден, в който не е загинал или не е получавал рани, е увеличавал вероятността това да се случи на следващия. Късметът все някога изневерява. Фатализмът се превръща в нещо като приятел. „Какво пък толкова? — казваш тогава. — Какво пък толкова? Да става каквото ще“. Сега си мисли същото:
„Да става каквото ще“.
Слага си русата перука, мустаците, очилата. Сяда на леглото и проверява нещо на телефона си. След като открива информацията, която търси, отива в банята и намазва корема си с бебешка пудра. Така кожата му не се разранява. После занася изкуствения корем в кухнята.