Тогава му хрумва друга мисъл. Тя е срамежлива, уплашена и объркана, но не е глупава. Ако каже, че я е отвлякъл, ще ѝ повярват. Телефонът ѝ не работи, дори да го потърси и да го намери, само че минимаркет „Зоуни“ е наблизо и може да се обади в полицията оттам. Сигурно вече е в магазина и полицаите ще го арестуват, докато се връща от аптеката. Патрулки с проблясващи лампи ще го наобиколят, една от тях ще се качи на тротоара и ще му препречи пътя, вратите ще се отворят още преди колата да е спряла, ченгетата ще изскочат с извадени оръжия: Горе ръцете, легни на земята, по корем, по корем.
Тогава защо я е спасил?
Може би заради мириса на прегорели сладки в съня му нощес. Може би заради Шан Акерман и рисунката с фламингото, която му е подарила. Може би дори има някаква връзка с Фил Станхоуп, която вече несъмнено е казала на полицията, че е излязла с него, защото ѝ се сторил много приятен. Перспективен писател, мъж, с какъвто едно работещо момиче би искало да се обвърже. Дали ще им каже, че е спала с него? Дори Фил да скрие този факт, Даян Фазио няма да го премълчи. Тя ги е видяла как излизат заедно от къщата, даже е вдигнала одобрително палец.
Може би постъпката му е свързана по някакъв начин с всички тези неща, но по-вероятно се дължи на простичкия факт, че не можеше да я остави да умре. Просто не можеше. Тогава би паднал до нивото на Джоуел Алън или на изнасилвача от Лас Вегас, или на Карл Трилби, който снимал филми с мъже, които чукат деца. Затова Били си е сложил перуката, изкуствения корем и очилата със стъкла без диоптри и сега върви към аптеката в дъжда. Алис Максуел знае не само, че той е Уилям Съмърс, но знае и за Долтън Смит, за неопетнената самоличност, която е изграждал в продължение на години.
„Онези негодници можеха да я изхвърлят на друга улица — мисли си Били, — но я изхвърлиха на тази.“ Можели са да я изхвърлят някъде по-надолу по Пиърсън стрийт, но са я изхвърлили точно пред неговата къща. Би могъл да обвини съдбата, само че не вярва в съдбата. Може да се залъгва, че за всичко случващо се си има причина, но това са глупости за хора, които отказват да погледнат истината в очите.
А истината е, че всичко е станало случайно и от мига, в който мъжете са изхвърлили момичето на улицата, Били се е превърнал в отиваща на заколение крава, която няма друг избор, освен да се тътри напред със стадото. Но това е положението, както са казвали в пустинята, така че да става каквото ще.
Има и искрица надежда: Алис го е посъветвала да си облече суичър. Едва ли означава кой знае какво, може би просто го е казала, за да го заблуди, че е на негова страна, но може и да е от значение.
Може и да е от значение.
7.
Аптеката е от веригата „Си Ви Ес“. Били намира противозачатъчните хапчета на етажерката с продукти за интимна хигиена. Едно струва петдесет долара, което му се струва евтино в сравнение с евентуалните разходи за справяне с последиците. Намират се на най-долния рафт (сякаш на лошите момичета, които се нуждаят от тях, да им е възможно най-трудно да ги открият) и когато се изправя, зърва къдрава рижа коса през два реда. Сърцето му прескача. Навежда се отново и пак се изправя бавно, като наднича над кутиите с вагинален гел и мехлем против гъбични инфекции. Не е Дейна Едисън, който Били вече смята за най-коравия от главорезите на Ник. Дори не е мъж, а жена с къдрава рижа коса, вързана на опашка.
„Спокойно — казва си Били. Стряскаш се без причина. Дейна и другите отдавна са се върнали във Вегас.“
Може би.
Дамското бельо се намира в дъното. Повечето артикули са за жени, които се изпускат, но има и няколко други вида. Мисли си да вземе бикини, но решава, че е неуместно. Смешно е от една страна; все още действа така, сякаш Алис ще бъде в апартамента, когато се върне. Но какъв друг вариант има? Трябва да се върне, защото няма къде другаде да отиде.
Взима три пакета с памучни дамски боксерки и ги занася на касата, като поглежда навън за полицейски коли, но не забелязва такива. Естествено, те няма да паркират пред главния вход. Тогава ще ги види и може да вземе заложници. Продавачката е на около петдесет години. Маркира покупките без коментар, но Били умее да чете по изражението и знае какво си мисли: че снощи е лудувал. Той плаща с кредитната карта на Долтън Смит и излиза навън в дъжда, който вече е намалял до ръмеж, като очаква веднага да го арестуват. Пред входа няма никого, освен три жени, които си бъбрят. Те дори не го поглеждат, когато влизат в аптеката.