Били поема обратно към Пиърсън стрийт №658. Разстоянието му се струва ужасно дълго, защото вече искрицата надежда е прераснала в пламъче, но освен че те топли, надеждата може и здраво да те опари. „Може да ме чакат зад къщата или в апартамента“, мисли си той. Но иззад триетажното здание не изскачат мъже със сини униформи, а в апартамента няма друг, освен момичето, което гледа предаването „Днес“ по телевизията.
Алис го поглежда и между тях се предава някакво безмълвно послание. Били прехвърля торбичката от аптеката в другата ръка и бръква в десния си джоб. Протяга ръка към нея и забелязва, че тя се дръпва леко, сякаш си мисли, че ще я удари. Синините по лицето ѝ са достигнали фазата на най-наситения си цвят. Говорят за нападение и побой.
— Намерих обицата ти.
Били отваря длан и ѝ показва.
8.
Алис отива в банята, за да си обуе новото бельо, но остава по дългата тениска, защото полата ѝ е влажна.
— Дънковият плат съхне много бавно — казва тя.
Изпива хапчето с вода от чешмата в кухнята. Били ѝ казва, че страничните ефекти включват повръщане, световъртеж…
— Мога да чета. Кой още живее в тази сграда? Тихо е като в… тихо е.
Били ѝ разказва за семейство Дженсън и как са заминали на круиз, без да подозира, че след шест месеца всички круизни пътувания ще бъдат спрени и почти всичко по света ще затвори. После я завежда на втория етаж — тя отива достатъчно охотно — и я запознава с Дафни и Уолтър.
— Поливаш ги прекалено много. Да не искаш да ги удавиш?
— Не.
— Остави ги да си починат два дни. — Алис се замисля. — Ти ще бъдеш ли тук след два дни?
— Да. По-безопасно е да изчакам.
Тя оглежда кухнята и хола на семейство Дженсън критично, както правят жените. Тогава го изумява, като го пита дали може да остане при него. И дали може да остане в апартамента в мазето, след като той замине.
— Не искам да излизам, докато синините не избледнеят — обяснява му. — Изглеждам така, все едно че съм претърпяла автомобилна катастрофа. А и какво ще правя, ако Трип ме потърси? Знае къде уча и къде живея.
Били си мисли, че Трип и приятелите му няма да имат никакво желание да я виждат отново. Разбира се, възможно е да минат по Пиърсън стрийт, за да се уверят, че мястото, на което са я изхвърлили, не е отцепено като местопрестъпление, а когато изтрезнеят — или действието на наркотиците, които са взели, премине, — със сигурност ще прочетат местните новини, за да се уверят, че не пише нищо за нея. Само че не ѝ споделя тези мисли. Ако тя остане, ще му спести много проблеми.
Когато се връщат долу, тя казва, че е уморена, и пита дали може да поспи на леглото му. Били отвръща, че може, стига да не ѝ се вие свят и да не ѝ се повдига. В противен случай е по-добре да постои будна още известно време.
Алис заявява, че ѝ няма нищо, и влиза в спалнята. Много добре се преструва, че не я е страх от него, но Били е убеден, че все още е уплашена. Би била луда да не се страхува. Но също така е в шок и се чувства унизена от случилото се. И засрамена. Той ѝ е казал, че няма от какво да се срамува, но думите му не са променили нищо. По-нататък тя несъмнено ще реши, че молбата да остане при него е била лоша идея, много лоша. В момента обаче иска единствено да се наспи. Личи си от начина, по който се тътри оклюмала.
Пружините на леглото изскърцват. След пет минути Били надниква в спалнята и вижда, че Алис или е заспала, или се преструва забележително добре.
Включва лаптопа и отваря файла. „Днес не можеш да пишеш — мисли си, — не и докато в другата стая има момиче, което може да се събуди и да реши, че иска да избяга оттук, да избяга от теб.“
Само че си мисли и как Аптекаря е лекувал пристъпи на паника с мокра кърпа и как методът му е подействал и на Алис. Истинско чудо. Но това не е бил единственият чудодеен лек на Клей Бригс, нали? С усмивка на лице Били започва да пише. Първоначално разказът му се струва сух, накъсан, но след малко започва да навлиза в ритъм. Скоро вече изобщо не мисли за Алис.
9.
Клей Бригс — Аптекаря — беше военен лекар. Лекуваше всички, които се нуждаеха от лечение, но беше един от Горещите девет до мозъка на костите си. Беше дребен и жилав, с оредяваща коса, клюнест нос и малки очила с тънки рамки, които непрекъснато лъскаше. Отпред на каската си имаше нарисуван символа на мира, а отзад — за около седмица преди командирът да му заповяда да го махне — стикер с надпис НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С МЛЯКОТО, ИМА ЛИ МАЦКИ?