Аптекаря хукна напред, като сваляше раницата си в движение. Ние го последвахме. В палатката имаше още двама пациенти, видимо ранени, но в несравнимо по-добро състояние от Джеймисън, защото бяха на крака. Единият беше с гипсирана ръка, а другият с бинтована глава.
Джеймисън лежеше на походно легло със система, вливаща в ръката му разтвор, който май наричаха Рингер Лактат. На мястото, където лявото му ходило беше откъснато, имаше стегната превръзка, но ходилото го нямаше, а през бинта вече избиваше кръв. Лявата му буза беше разкъсана, а окото над нея кървеше и беше някак си изкривено в очната кухина. Двама санитари го държаха, докато лекарят се опитваше да го накара да преглътне няколко таблетки морфин, но подполковникът се съпротивляваше ожесточено. Въртеше трескаво глава, а здравото му око беше изскочило от орбитата си и гледаше ужасено. Погледът му се спря върху Аптекаря.
— Боли! — извика Джеймисън. У него не беше останала и следа от стария деспотичен (но понякога забавен) подполковник. Болката го беше прекършила. — Боли! О, мамка му, господи, ужасно боли!
— Медицинският хеликоптер пътува насам — каза един от медиците. — Успокой се. Глътни тези хапчета. Ще се почувстваш по-до…
Джеймисън вдигна окървавената си ръка и отблъсна хапчетата. Джони Капс се спусна веднага да ги събере.
— Боли! Боли! БОЛИИИИ!
Аптекаря падна на колене до леглото.
— Чуйте ме, сър. Имам лек за болката, по-силен от морфина.
Здравото око на Джеймисън се завъртя към Аптекаря, но според мен той не виждаше нищо.
— Бригс? Ти ли си?
— Тъй вярно! Аз съм. Трябва да пеете.
— Ужасно боли!
— Трябва да пеете. Така ще облекчите болката.
— Вярно е, сър — увери го Тако, но на мен хвърли поглед, който гласеше: „Какви са тия дивотии?“.
— Хайде, да започваме — подкани го Аптекаря и запя. Имаше приятен глас. — Ако днес отидеш в гората… Сега е ваш ред.
— Боли!
Аптекаря го хвана за дясното рамо. Ризата на Джеймисън беше разкъсана от едната страна и през плата избиваше кръв.
— Попейте и ще ви олекне. Гарантирам ви. Хайде, аз пак ще дам тон. Ако днес отидеш в гората…
— Ако днес отидеш в гората — запя хрипливо подполковникът. Тогава рече: — „Пикникът на мечетата“? Сигурно ме занасяш…
— Не, трябва да пеете. — Аптекаря се огледа. — Някой да ми помогне! Кой знае шибаната песен?
По една случайност аз я знаех, защото майка ми я пееше на сестра ми, когато беше бебе. Пееше ѝ, докато Кати заспеше.
Макар и много фалшиво, запях:
— Ако днес отидеш в гората, голяма изненада те чака. Ако днес отидеш в гората…
— Тихо стъпвай по тревата — довърши Джеймисън немощно.
— Точно така — рече Аптекаря и продължи: — Защото мечета от близо и далеч…
Мъжът с бинтованата глава се включи с ясен и силен баритон:
— В гората пикник правят си днееес!
— Хайде, подполковник, давайте — подкани го Аптекаря, все още коленичил до леглото. — Защото мечета от близо и далеч…
— В гората пикник правят си днееес! — Джеймисън изрече повечето от думите, но изпя „днес“ проточено като мъжа с бинтованата глава, а в това време Джони Капс пусна таблетките морфин в устата му като бомби.
Аптекаря обърна глава към останалите от Горещите девет. Приличаше на чудат диригент, който подканя публиката да се включи в изпълнението.
— Ако днес отидеш в гората… Хайде, всички заедно!
И така членовете на Горещите девет запяха първия куплет от „Пикникът на мечетата“ на подполковник Джеймисън, като повечето само мънкаха до третото повторение. Дотогава вече си бяха припомнили текста. Двамата ранени войници се включиха. Медиците се включиха. На четвъртото повторение Джеймисън изпя целия куплет докрай със стичаща се по лицето пот. Към палатката прииждаха хора, за да видят какво става.
— Боли по-малко — изпъшка Джеймисън.
— Морфинът започва да действа — каза Алби Старк.
— Не е от него — отвърна Джеймисън. — Хайде пак. Моля ви.
— Още веднъж отначало — нареди Аптекаря. — И този път с повече чувство. Пеем за пикник, а не за шибано погребение.
Запяхме: Ако днес отидеш в гората, голяма изненада те чака!
Войниците, дотичали да видят какво става, също се присъединиха към хора. Докато Джеймисън заспа, вече поне петдесет души пеехме глупавата детска песничка с цяло гърло и не чухме медицинския хеликоптер, дошъл да вземе подполковника, докато не започна да вдига прах само на метри от нас. Никога няма да забравя.