10.
— Какво правиш?
Били се оглежда, изтръгнат от унеса, и вижда, че Алис Максуел стои на вратата към спалнята. Синините ѝ се открояват ярко на фона на бялата ѝ кожа. Лявото ѝ око е отекло и е почти затворено, което му напомня за подполковника на леглото в онази гореща палатка, където вентилаторите не вършеха никаква работа дори включени на пълна мощност. Косата ѝ е рошава от спането.
— Нищо. Играя на една игра. — Натиска бутона за запазване на файла, изключва лаптопа и затваря капака.
— Доста писане пада за видеоигра.
— Искаш ли нещо за ядене?
Алис се замисля.
— Имаш ли супа? Гладна съм, но не ми се дъвче много. Май съм си прехапала бузата. Сигурно е станало, докато съм била в безсъзнание, защото не помня.
— Доматена или пилешка с фиде?
— Пилешка с фиде, ако обичаш.
Добър избор, защото в килера има две консерви с пилешка и само една с доматена супа. Били стопля супата и я сипва в две купички. Алис моли за допълнително и препечена филийка с масло, ако може. След като стопява последните капки супа с хляба, забелязва, че той я гледа над празната си купа, и се усмихва гузно.
— Ям като прасе, когато съм гладна. Майка ми все ми го повтаря.
— Тя не е тук.
— Слава богу. Би казала, че съм луда. Сигурно наистина съм луда. Тя заяви, че ако замина, ще си навлека неприятности, и се оказа права. Първо излизам на среща с изнасилвач, сега съм в апартамента на…
— Хайде, можеш да го кажеш.
Но тя не го казва.
— Майка ми искаше да остана в Кингстън и да уча за фризьорка като сестра ми. Джери изкарва добри пари и твърдеше, че и аз мога.
— Защо реши да учиш икономика точно тук? Това не го разбирам.
— Местният колеж е най-евтиният от сравнително добрите институти. Наяде ли се?
— Да.
Алис занася купичките и лъжиците на мивката, като отлепва смутено прилепилата се за дупето ѝ тениска веднага щом оставя съдовете. Били вижда от начина, по който тя ходи, че все още изпитва болка. Мисли си, че трябва да я накара да изпее първия куплет от „Пикникът на мечетата“. Може дори да го изпеят заедно като дует.
— Защо се усмихваш?
— За нищо.
— Смееш ми се как изглеждам, нали? Все едно съм участвала в боксов мач.
— Не, просто си спомних нещо от времето си в армията. Дрехите ти вече може да са изсъхнали.
— Сигурно. — Но тя сяда на стола, както си е по тениска. — Някой плати ли ти да застреляш онзи тип? Наели са те, нали?
Били си мисли за петстотинте хиляди долара — без джобните пари, — които са на сигурно място в офшорна банка. Тогава се сеща за останалите милион и половина, които още не са му изплатили.
— Сложно е.
Алис се усмихва сухо: с опънати устни, без да се виждат зъбите.
— Че на този свят има ли нещо, което да не е сложно?
11.
Алис превключва каналите на телевизора. Спира за малко на Ти Си Ем, където Фред Астер танцува с Джинджър Роджърс, после продължава да щрака. Известно време гледа реклами на козметични продукти, след което гаси телевизора.
— Какво правиш? — пита го.
„Чакам — мисли си Били. — Нямам какво друго да правя.“ Не може да пише, докато тя е в стаята. Притеснява се, а и тя ще го разпитва какво пише. Мисли си, че от всички странни събития в живота му — а те са доста престоят му тук, на Пиърсън стрийт, като че ли е най-странното.
— Какво има отзад?
— Малък двор, който завършва при отводнителна канавка, около която растат хилави дръвчета, след това има някакви постройки, май са складове. Сигурно са останали от времето, когато тук са спирали влакове. — Той посочва прозореца-перископ, върху който в момента пердето е спуснато. Пак вали като из ведро и навън няма нищо за гледане. — Мисля, че складовете са изоставени.
Алис въздъхва.
— В целия град май няма по-умрял квартал.
Били понечва да ѝ обясни, че думата „умрял“ по принцип не се степенува, но се отказва, защото тя е права.
Алис поглежда изключения телевизор.
— Сигурно нямаш Нетфликс.
Всъщност има на един от евтините лаптопи, но тогава осъзнава, че може да ѝ предложи друг вариант.
— Семейство Дженсън имат. Хората от втория етаж. Би трябвало горе да има и пуканки, ако не са ги изяли всичките. Аз им ги купих.
— Отивам да проверя дали полата ми е изсъхнала.
Алис влиза в банята и затваря вратата. Били чува изщракването на ключалката, което е знак, че той все още е на изпитателен срок. Когато излиза, е облечена с дънковата пола и тениската на Блек Кийс. Качват се на втория етаж. Докато Били търси приложението за Нетфликс на телевизора, който е четири пъти по-голям от неговия в мазето, Алис надзърта през прозореца на спалнята към задния двор.