— Има барбекю — съобщава му, когато се връща в хола. — Не е покрито и в момента се намира в локва. Целият двор прилича на голяма локва.
Били ѝ дава дистанционното. След като няколко минути разглежда какво се предлага, Алис го пита дали харесва „Черният списък“.
— Не съм го гледал.
— Тогава ще започнем от първия епизод.
Сюжетът на сериала е абсурден, но на Били му допада, защото главният герой Ред Редингтън е забавен и изобретателен. Винаги предугажда какво ще направят другите, качество, което на Били му се иска и той да притежава. Гледат три епизода, докато дъждът се сипе навън. Били прави пуканки в микровълновата и ги омитат за отрицателно време. Алис измива купата и я слага на сушилката.
— Ако продължа да гледам, ще ме заболи главата — казва тя. — Но ти продължавай, ако искаш. Аз мисля да сляза долу.
Казва го небрежно. „Все едно сме съседи в комедиен сериал на име «Екзистенциалната двойка»“, мисли си Били. Казва ѝ, че и на него не му се гледа повече, но има желание да продължи с приключенията на Ред някой друг път.
Той заключва апартамента на Дженсън и двамата се връщат в мазето. След пуканките не им се вечеря. Вместо това гледат новините и ядат пудинг.
— Тези десертчета са ужасно нездравословни — казва Алис. — Майка ми…
— Не започвай — спира я Били.
Убийството на Джоуел Алън вече не е водещата новина. В Сенатобия в съседния щат Мисисипи е станала газова експлозия, при която има трима загинали и двама тежко ранени. Също така изходът за магистралата западно от Ред Блъф е временно затворен заради наводнение.
— Колко време ще останеш тук? — пита Алис.
Били също си задава този въпрос. Ако онези, които го издирват — местната полиция, ФБР, навярно и главорезите на Ник, — предполагат, че се крие в града, възможно е да си мислят, че ще остане тук пет-шест дни, най-много седмица. Това означава, че трябва да остане на Пиърсън стрийт достатъчно дълго, за да им внуши, че е успял да се измъкне непосредствено след убийството. При условие че Алис не усложни нещата, като избяга.
— Още четири дни. Или пет. Можеш ли да издържиш дотогава, Алис? — За пръв път ли се обръща към нея по име? Не помни.
— Видях колко струва хапчето. Ако остана, може ли да приемем, че сме квит?
Възможно е да го баламосва, но Били се съмнява. Тя има нужда от време да си оближе раните и вече е решила, че не е опасен. Поне за нея. Въпреки че е заключила вратата на банята, когато е отишла да се облече, което означава, че не му вярва напълно. Наивно би било да си въобразява друго.
— Да — отговаря Били. — Тогава ще сме квит.
12.
Първата им караница избухва в десет и половина същата вечер. Спорят кой да спи на леглото и кой на дивана. Били настоява тя да спи на леглото и я уверява, че на дивана ще му е напълно удобно.
— Значи си сексист.
— Това, че ще спя на дивана, ме прави сексист? Шегуваш ли се?
— Сексист си, защото си мъжкар. Твърде си висок за дивана. Краката ти ще висят.
— Ще ги поставя ето тук. — Той потупва страничната облегалка.
— Тогава кръвта от краката ти ще се оттече и ще изтръпнат.
— Теб те… — Били замлъква, докато избере подходящата дума. — … нападнаха. Имаш нужда от почивка. Имаш нужда от сън.
— Искаш да спиш на дивана, защото си мислиш, че като съм в спалнята, няма да мога да избягам. Няма да избягам. Нали се разбрахме.
„Да — мисли си Били — и ако удържи на обещанието си, трябва да обсъдим какво ще прави, когато я разпитат, след като аз замина.“ Чуди се дали Алис знае какво е Стокхолмски синдром. Ако не знае, ще се наложи да ѝ обясни.
— Да хвърляме ези-тура. — Били изважда монета от джоба си.
Алис вдига ръка.
— Аз ще я хвърля. Нямам ти доверие, защото си престъпник.
Това го разсмива. Тя не се засмива, но се поусмихва. Били си мисли, че усмивката ѝ ще е много красива, ако се отпусне.
Той ѝ дава монетата от двайсет и пет цента. Тя му казва да избере ези или тура, докато монетата е във въздуха, и я подхвърля доста ловко. Били избира тура (винаги избира тура, така го учеше Тако) и се пада тура.
— Ти си на леглото — казва Били и Алис не спори. Всъщност изглежда облекчена. Все още стъпва много внимателно, когато ходи.