Тя затваря вратата на спалнята. Светлината, струяща от пролуката под рамката, угасва. Били си събува обувките и панталоните, съблича тениската и ляга на дивана. Протяга ръка назад и гаси лампата.
Много тихичко от другата стая Алис казва:
— Лека нощ.
— Лека нощ — отвръща той. — Алис.
Глава 15
1.
Били отново е във Фалуджа и бебешката обувка я няма.
С Аптекаря, Тако и Алби Старк са зад едно преобърнато такси, а останалите от Горещите девет са зад изгоряла камионетка за разнасяне на хляб. Алби лежи с глава в скута на Тако, докато Аптекаря се опитва да го закърпи, което е абсурдно, защото и всички хирурзи в университетската болница „Мейо“ не биха могли да го закърпят. Скутът на Так е подгизнал от кръв.
„Нищо ми няма, само ме одраска“, каза Алби, когато чалмите ги нападнаха от засада и четиримата се скриха зад преобърнатата корола. Пристискал беше врата си с ръка, но се усмихваше. Тогава измежду пръстите му зашуртя кръв и той започна да се дави.
Обстрелват ги ударно от къща малко по-надолу по улицата, бунтовници са накацали по прозорците на втория етаж и по покрива, куршумите се забиват със звънтене в шасито на таксито. Так е повикал въздушни подкрепления и сега крещи на останалите зад камионетката, че насам лети боен хеликоптер и че две ракети „Хелфайър“ ще ги попилеят тия шибаняци до две, най-много четири минути, а Аптекаря е на колене с навирен във въздуха прашен задник и притиска с длани врата на Алби от двете страни, но алената течност продължава да излиза с шуртене при всеки удар на сърцето на Алби и Били вижда истината в облещените очи на Тако.
Джордж, Чепа, Джони, Голямата стъпка и Клев отвръщат на огъня иззад камионетката, защото виждат, че онези на покрива почти са прихванали ъгъла на Били и останалите зад таксито; прикритието е лошо, а геометрията — смъртоносна. Може би ще успеят да удържат, докато хеликоптерът с ракетите пристигне, но може и да не успеят.
Били се оглежда за бебешката обувка, като си мисли, че май я е изгубил преди малко, като си мисли, че може да е наблизо, като си мисли, че ако я стисне в ръка, всичко ще се оправи като с магия, както когато пяха „Пикникът на мечетата“, но обувката не е наблизо и той си знае, че не е наблизо, но поне докато я търси, не му се налага да гледа Алби, който поема последните си хрипливи глътки въздух и се опитва да обгърне с поглед целия свят, преди да се пресели в отвъдното при искрящите порти и златните брегове или в черното небитие, а Джони Капс крещи от прикритието си зад камионетката: „Оставете го, оставете го, оставете го и елате при нас“, но те няма да го оставят, защото така не се прави, не изоставяш другарите си, това е най-важното правило на сержант Ъпингтън, а обувката я няма, никъде я няма, изгубил я е, а с нея си е отишъл и късметът им и Алби си отива, почти си е отишъл, тези страшни гъргорещи опити да си поеме въздух, а в ботуша му има дупка и Били осъзнава, че му тече кръв, простреляли са го в шибания кр…
2.
Били скача толкова рязко, че за малко да падне от дивана. На Пиърсън стрийт е, а не във Фалуджа, и измъчените опити да си поеме въздух не са на Алби Старк.
Бързо отива в спалнята и заварва Алис да седи в леглото и да стиска гърлото си с ръка. Прилича зловещо на Алби, когато първоначално си мислеше, че куршумът само го е одраскал. Очите ѝ са облещени и изпълнени с паника.
— Кър… — Хрип! — … пата! — Хрип!
Били отива в банята и взима кърпа. Намокря я, без да чака да потече топла вода, връща се и я слага върху лицето на Алис, доволен, че е покрил очите ѝ, които са така облещени, че сякаш всеки момент ще изскочат от орбитите си и ще увиснат на бузите ѝ.
Тя продължава да се дави.
Той ѝ изпява първата строфа от „Пикникът на мечетата“.
В отговор чува: Хрип! Хрип!
— Хайде, Алис, пей с мен! Така гърлото ти ще се отвори! Ако днес отидеш в гората…
— Ако… днес… отидеш в гората… — Поема си с мъка въздух след почти всяка дума.
— Голяма изненада те чака.
Под кърпата Алис клати глава. Били я стисва за рамото, за насиненото рамо, макар да знае, че ще я заболи. Готов е на всичко, само и само да го послуша.
— Сега опитай да го изпееш наведнъж: Голяма изненада те чака.
— Голяма изненада… те чака. — Хрип!
— Близо си. А сега започни отначало и вложи малко чувство. Ако днес отидеш в гората, голяма изненада те чака. Хайде, заедно с мен. Да направим дует.
Алис запява. Гласът ѝ е приглушен от мократа кърпа, върху която се открояват очертанията с форма на полумесец на устата ѝ, всеки път, когато си поеме дъх.