3.
На сутринта Алис му казва, че млякото почти е свършило, а корнфлейксът не може да се яде сух. „Все едно не знам“, мисли си Били. Предлага ѝ яйца за закуска, но тя отвръща, че е останало само едно.
— Не разбирам защо си купил само шест.
„Защото не очаквах гости“, мисли си Били.
— Знам, че не си очаквал да храниш две гърла.
— Мога да отида до „Зоуни“. Там продават мляко и яйца.
— Ако отидеш в „Харпс“ на площад „Пайнс“, можеш да вземеш свински котлети или някакво друго месо. Може да ги опечем на барбекюто в задния двор, когато спре да вали. И салата, от пакетираните. Не е толкова далече.
Първата мисъл на Били е, че тя се опитва да се отърве от него, за да избяга. Тогава поглежда жълтеникавите синини по бузата и челото ѝ, подутия ѝ нос, който едва е започнал да спада, и си мисли, че е точно обратното. Тя се настанява. Възнамерява да остане. Поне засега.
На страничен наблюдател това би се сторило налудничаво, но тук, вътре в апартамента, е напълно логично. Алис можеше да умре в канавката, ако не беше Били, а той с нищо не показа, че иска да я изнасили. Напротив, излезе да ѝ купи спешния контрацептив, в случай че е забременяла от някой от онези негодници. Също така не бива да забравя за взетия под наем „Форд Фюжън“. Той го чака на другия край на града. Време е да го докара тук, за да може да замине за Невада веднага щом прецени, че е безопасно.
Освен това харесва Алис. Харесва му начинът, по който се съвзема от преживяното. Вярно, получила е две панически атаки, но кой не би получил, след като е бил упоен и групово изнасилен? Не е споменавала, че трябва да ходи на лекции, не е споменавала приятели или познати, които ще се тревожат за нея, и не се притеснява, че не се е обадила на майка си (или на сестра си фризьорката). На Били му се струва, че Алис си е взела почивка. Поставила е живота си на пауза, за да измисли какво ще прави занапред. Не е психиатър, но има смътната идея, че това всъщност е добре за здравето ѝ.
„Онези копелета — мисли си той за пореден път. — Негодници, които изнасилват момиче в безсъзнание. Що за човек би направил подобно нещо?“
— Добре, ще изляза да напазарувам. Но ти ще стоиш тук, нали?
— Естествено. — Сякаш се подразбира. — Аз ще си направя корнфлейкс с последното мляко. Ти можеш да си опържиш яйцето. — Поглежда го несигурно. — Ако не искаш, може да се разменим. Все пак продуктите са твои.
— Няма нужда. Но след закуска ще ми помогнеш ли да си сложа корема?
Тя се разсмива. За първи път.
4.
Докато закусват, Били я пита дали знае какво е Стокхолмски синдром. Не знае, затова той ѝ обяснява.
— Ако полицаите ме забележат и ме арестуват, после ще дойдат тук. Кажи им, че те е било страх да си тръгнеш.
— Наистина ме е страх, но не от теб. Не искам никой да ме вижда така. Не искам да се показвам навън поне известно време. А и няма да те арестуват. Когато си маскиран, изглеждаш напълно различно. — Алис вдига укорително пръст. — Но.
— Какво?
— Трябва ти чадър, защото в дъжда на перуките винаги им личи, че са перуки. Водата не попива в тях. Истинската коса се мокри и се сплъстява.
— Нямам чадър.
— Семейство Дженсън имат в шкафа до входната врата.
— Кога успя да им преровиш шкафовете?
— Докато ти правеше пуканки. Жените обичат да разглеждат какво имат другите хора. — Алис го гледа от другия край на кухненската маса, тя с купичка корнфлейкс пред себе си, той с чиния с яйцето. — Наистина ли не знаеше това?
5.
Чадърът не само предпазва русата му перука от дъжда, но и скрива лицето му и намалява малко усещането, че е буболечка в микроскопска проба, когато излиза от къщата и се отправя към най-близката автобусна спирка. Напълно разбира как се чувства Алис, защото и той се чувства по същия начин. Отиването до аптеката му е съсипало нервите, но сега е още по-лошо, защото отива по-надалеч. Би могъл да стигне пеша до площад „Пайн“, сравнително наблизо е, а дъждът е отслабнал, но не може да прекоси пеша целия център. И още нещо — колкото повече наближава денят на заминаването му, толкова повече се страхува да не го заловят в последния момент.
Дори да остави настрана полицаите и хората на Ник, какво ще прави, ако срещне някой от познатите на Дейвид Локридж? Представя си как върви между рафтовете в „Харпс“ с пазарска кошница в ръка и се натъква на Пол Рагланд или Пийт Фазио. Те може и да не го познаят, но някоя жена със сигурност ще го разпознае. Въпреки думите на Алис, че изглежда напълно различен с перуката и изкуствения корем, Фил би го познала. Корин Акерман би го познала. Дори алкохолизираната Джейн Келог би го познала, даже да е пияна. Убеден е в това. Наясно е, че вероятността за подобна среща е нищожна от статистическа гледна точка, но подобни съвпадения се случват непрекъснато. Всяко скитане накрая свършва в ласки и любов!