Преди да излезе, е проверил в интернет разписанието на автобуса и сега застава да чака №3 на Рампарт стрийт под навеса на спирката заедно с още трима души, като сгъва чадъра, защото иначе би изглеждал странно. Никой не го поглежда. Всички са забили поглед в телефоните си.
На закрития паркинг преживява инфарктен момент, когато фюжънът отказва да запали, но тогава се сеща, че не е натиснал спирачката. „Много ясно, че няма да запали.“
Отива с колата до площад „Пайн“, като се наслаждава на шофирането, но в същото време е изпълнен и с параноя да не закачи някой друг автомобил или да не привлече вниманието на полицията (две патрулки го задминават по пътя) по някакъв друг начин. В „Харпс“ купува месо, мляко, яйца, хляб, соленки, пакетирана салата, дресинг и няколко консерви. Не среща нито един познат, което не е учудващо. Евъргрийн стрийт се намира в Мидуд, а жителите на Мидуд пазаруват в „Сейв Март“.
Плаща с кредитната карта „Мастъркард“ на Долтън Смит и се връща на Пиърсън стрийт. Паркира на разбитата алея отстрани на къщата и слиза в мазето, натоварен с покупки. Апартаментът е празен. Алис я няма.
6.
За да прибере покупките, в магазина е купил и две платнени пазарски торби — с надписи ХАРПС и МЕСТНО ПРОИЗВОДСТВО, — които висят почти до земята, докато оглежда празните хол и кухня. Вратата на спалнята е отворена и се вижда, че и тя е празна, но Били все пак вика Алис по име, като си мисли, че може да е в банята. Само че вратата на банята е отворена, а ако тя е вътре, е щяла да я затвори, дори него да го няма.
Не е уплашен, не точно. По-скоро се чувства… как? Наранен? Разочарован?
„Чувствам се — мисли си той — като глупак. Ето така се чувствам. Тя просто е преосмислила решението си. Трябваше да съм наясно, че може да се случи.“
Отива в кухнята, оставя торбите върху шкафа, вижда чиниите от закуска на сушилката. Сяда, за да помисли какво да прави, и вижда салфетка, застъпена със захарницата. На нея са написани три думи: НА ДВОРА СЪМ.
„Добре — мисли си той и си поема дъх. — Просто е излязла на двора.“
Прибира покупките в хладилника, излиза през входната врата и заобикаля къщата, отново с отворен чадър. Алис е извадила барбекюто от локвата. Чисти скарата с гръб към него. Явно пак е тършувала из шкафовете на семейство Дженсън, защото зеленият дъждобран, който носи, несъмнено е на Дон. Стига ѝ чак до прасците.
— Алис?
Тя подскача с писък и за малко да катурне скарата. Били протяга ръка и я хваща.
— Леле, как ме стресна! — възкликва тя и си поема с мъка въздух.
— Извинявай. Не исках да те стряскам.
— Ами… — Хрип! — … стресна ме.
— Изпей началото на „Пикникът на мечетата“. — Казва го не съвсем на шега.
— Не я… — Хрип! — … помня.
— Ако днес отидеш в гората… — Били вдига ръце и я подканя с жест.
— Ако днес отидеш в гората, голяма изненада те чака. Напазарува ли?
— Да.
— Взе ли котлети?
— Да. За момент си помислих, че си си тръгнала.
— Не съм. Дали ти се намират гъби за почистване? Защото тази е последната от втория етаж, а вече е почти съсипана.
— Не ми каза да взема гъби. Нямах представа, че ще се втурнеш да чистиш в този дъжд.
Алис затваря капака на барбекюто и го поглежда обнадеждено.
— Искаш ли да гледаме „Черният списък“?
— Да — отвръща той и това и правят. Гледат още три епизода.
Между втория и третия Алис отива до прозореца и казва:
— Дъждът спира. Слънцето вече се показва. Мисля, че можем да използваме барбекюто още тази вечер. Взе ли салата?
„Май ще се получи“, мисли си Били. Не би трябвало, налудничаво е, но двамата ще успеят да се погодят, докато им се налага.
7.
Следобед слънцето изгрява, но бавно, сякаш няма желание. Алис опича котлетите и макар да са малко изгорели отстрани и малко сурови в средата („Не съм добра готвачка, съжалявам“), Били си изяжда своите и после оглозгва кокалите. Месото е вкусно, но салатата е по-вкусна. Няма представа колко е жадувал за свежи зеленчуци, докато не започва да ги хрупа.
Качват се на втория етаж и продължават да гледат „Черният списък“, но Алис е неспокойна, мести се от дивана на мекия фотьойл, на който сигурно се подвизава Дон Дженсън, когато си е у дома, после пак се връща на дивана. Били си казва, че тя вече е гледала тези епизоди, навярно с майка си и сестра си. На него самия също започва малко да му доскучава, защото е разгадал манипулативните методи на Ред Редингтън.