— Трябва да им оставиш някакви пари — казва Алис, когато изключват телевизора и се приготвят да слязат в мазето. — За Нетфликс.
Били обещава да го направи, макар че заради неочакваното наследство Дон и Бев едва ли се нуждаят от финансова помощ.
Алис заявява, че е негов ред да спи на леглото, и след една нощ на дивана Били не възразява. Заспива почти мигновено, но на подсъзнателно ниво явно се е приучил да се ослушва за звуците, съпътстващи паническите ѝ атаки, защото се буди в два и петнайсет и я чува как се мъчи да си поеме въздух.
Именно затова е оставил вратата открехната. Става и тръгва към хола, но спира на прага с ръка върху бравата. Алис пее много тихичко.
— Ако днес отидеш в гората…
Изпява първия куплет-два пъти. Хриптенето намалява и накрая спира. Били се връща в леглото.
8.
Били и Алис не знаят — никой не знае, — че върлува нов вирус, заради който всичко в Америка и по целия свят ще затвори след половин година, но за четири дни в сутерена двамата получават неочаквана предварителна подготовка за живота по време на карантина. На четвъртата сутрин, един ден преди датата, на която Били е решил да потегли към златния запад, той тича по стълбите до третия етаж и обратно. Алис е разтребила апартамента, който няма особена нужда от разтребване, защото никой от двамата не е разхвърлян. След като приключва с тази задача, тя се разполага на дивана. Когато Били влиза, запъхтян от шест слизания и изкачвания по стълбите, я заварва да гледа готварско предаване по телевизията.
— Печено пиле — отбелязва той. — Изглежда вкусно.
— Кой би пекъл пиле у дома, след като може да си купи готово от супермаркета? — Алис изключва телевизора. — Иска ми се да имах нещо за четене. Можеш ли да ми свалиш някоя книга от интернет? Например криминален роман? На някой от евтините лаптопи, не на твоя.
Били не отговаря. Споходила го е идея, дръзка и страховита.
Алис тълкува изражението му погрешно.
— Не съм го отваряла, разбрах, че е твой, защото капакът е издраскан. Другите изглеждат чисто нови.
Били не я подозира в опит да му рови в компютъра. Най-малко никога не би могла да отгатне паролата. Мисли си за мерника M151 и как не е обяснил за какво служи, защото е писал само за себе си. Защото никой друг няма да прочете текста. Сега обаче има кой друг да го прочете и как би могло да навреди това с оглед на всичко, което вече знае за него?
Може да навреди, разбира се. На него. Ако не ѝ хареса. Ако каже, че историята е скучна, и поиска по-интересно четиво.
— Какво ти става? — пита тя. — Изглеждаш странно.
— Нищо. Тоест… от известно време пиша нещо. Нещо като историята на живота ми. Сигурно няма да искаш да…
— Искам.
9.
Били не може да гледа, докато тя седи с лаптопа му в скута си и чете думите, които е написал тук и в Джерард Тауър, затова се качва на втория етаж да напръска Дафни и Уолтър. Оставя двайсетачка на кухненската маса с бележка „За Нетфликс“ и после тръгва да обикаля апартамента. Всъщност крачи от стая в стая като мъж в старо анимационно филмче, който чака жена му да роди. Поглежда рюгера в нощното шкафче на Дон, изважда го, затваря чекмеджето.
Абсурдно е, че е нервен, тя е студентка по икономика, а не литературен критик. Сигурно в часовете по английски в гимназията не е внимавала особено, задоволявала се е с четворки и най-вероятно единственото, което знае за Шекспир, е, че името му се римува с „вир“. Били осъзнава, че подценява умишлено интелекта ѝ, за да не му се срине самочувствието, ако историята не ѝ хареса. Осъзнава и че това е глупаво, защото мнението ѝ е без значение, самата история би трябвало да е без значение, той си има по-големи грижи. Но за него е важно.
Най-накрая слиза долу. Алис още чете, но когато откъсва поглед от екрана, той с тревога вижда, че очите ѝ са зачервени, а клепачите подпухнали.
— Какво става?
Алис избърсва нос с ръка, детински жест, необичайно очарователен.
— Това със сестра ти наистина ли се е случило? Онзи мъж наистина ли… я е стъпкал до смърт? Измислица ли е?
— Не. Случи се наистина.
Изведнъж и на него му се плаче, макар да не е плакал, докато е писал.
— Затова ли ме спаси? Заради нея ли го направи?