„Спасих те, защото ако те бях оставил на улицата, полицията щеше да дойде тук“, мисли си той. Само че това вероятно не е цялата истина. Разкриваме ли изобщо цялата истина дори пред себе си?
— Не знам.
— Съжалявам за всичко, което си преживял. — Алис се разплаква. — Мислех си, че онова, което се случи с мен, е ужасно, но…
— Случилото се с теб наистина е ужасно.
— … но случилото се с нея е къде-къде по-лошо. Наистина ли го застреля?
— Да.
— Добре. Чудесно! И са те изпратили в дом?
— Да. Не чети по-нататък, щом се разстройваш. — Само че Били не иска тя да спира и не съжалява, че се е разстроила. Доволен е. Това означава, че историята е въздействаща.
Алис стисва лаптопа, сякаш се страхува, че той ще ѝ го вземе.
— Искам да я прочета докрай. — После с почти обвинителен тон добавя: — Защо не пишеш, вместо да гледаш глупави сериали?
— Смущавам се.
— Добре. Разбирам, но и аз се смущавам, затова стига си ме зяпал. Остави ме да чета.
На Били му се иска да ѝ благодари, задето се е разплакала, но това би било странно. Вместо това я пита какъв размер дрехи и обувки носи.
— Моля? Защо?
— Близо до „Харпс“ има благотворителен магазин. Мога да ти взема два панталона и няколко блузи. И гуменки. Ти не искаш да те гледам как четеш, аз също не искам да те гледам. А и сигурно ти е писнало да носиш тази пола.
Тя му се усмихва дяволито и изглежда красива. Тоест, би изглеждала красива, ако не са синините.
— Не те ли е страх да излезеш без чадър?
— Ще отида с колата. Само запомни, че ако вместо мен пристигнат ченгетата, трябва да им кажеш, че те е било страх да избягаш. Заплашил съм те, че ще те намеря и ще те пребия.
— Няма да пристигне полиция — отвръща Алис и написва на листче номерата на дрехите и обувките си.
В благотворителния магазин Били не бърза. Иска да ѝ даде достатъчно време. Не вижда никой познат и никой не му обръща внимание. Когато се прибира, Алис е прочела историята докрай. Текстът, който му е отнел месеци да напише, е отнел на нея по-малко от два часа да прочете. Тя има въпроси. Нито един не е свързан с мерника на наблюдателя; свързани са с хората, особено с Рони и Тлей и „горкичкото еднооко момиче“ в Къщата на вечната боя. Казва, че ѝ харесало как е описал детството си от гледната точка на дете, но е променил тона, когато е пораснал. Казва му, че трябва да продължи да пише. Казва, че през това време ще се качи горе да гледа телевизия и после да подремне.
— Непрекъснато съм уморена. Странна работа.
— Не е странна. Тялото ти все още се възстановява от травмите, които са ти причинили онези негодници.
Алис се спира на прага.
— Долтън? — Нарича го така, въпреки че знае истинското му име. — Приятелят ти Тако умря ли?
— Много хора умряха преди края на мисията.
— Съжалявам — казва тя и затваря вратата след себе си.
10.
Били пише. Реакцията на Алис го е окрилила. Не посвещава много думи на по-спокойния период от април до ноември през 2004-та, когато трябваше да печелят сърцата и душите на народа, но не спечелиха нищо. Отделя му още няколко абзаца, после пристъпва към най-болезнената част.
Изтеглиха ги от града за два дни след смъртта на Алби, защото се говореше, че може да има прекратяване на огъня, и когато Горещите девет (сега Горещите осем, всеки от тях написал на каската си АЛБИ С.) се върнаха в базата, Били търси бебешката обувка навсякъде, като си мислеше, че може да я забравил там. Другите също я търсиха, но не я откриха, а после се върнаха в града със задачата да прочистват къщи и в първите три всичко мина добре, две бяха празни, в третата имаше само едно момче на дванайсет или четиринайсет години, което вдигна ръце и закрещя: „Не стреля, американци, не стреля, обича Янките от Ню Йорк, не стреля!“.
Четвъртата къща беше Веселата къща.
На това място Били спира, за да се раздвижи. Мисли си с Алис да останат на Пиърсън стрийт още малко, да речем още три дни. Докато разкаже какво се е случило във Веселата къща. Иска да напише, че в крайна сметка загубата на бебешката обувка не е от никакво значение, естествено, че не е. Иска да напише и че дълбоко в себе си не вярва на това.
Прави няколко упражнения за загрявка, преди да тръгне да тича по стълбите, защото ако си разтегне сухожилие, не може просто да се отбие в най-близкия медицински пункт. Не чува звука от телевизора в апартамента на Дженсън, значи Алис сигурно спи. И се възстановява, надява се той, макар да се съмнява, че една жена може да се възстанови напълно, ако е била изнасилена. Подобно нещо оставя белег и той предполага, че има дни, в които белегът наболява. Предполага, че дори след десет години — двайсет, трийсет — белегът продължава да боли. Не знае дали наистина е така. Може би единствените мъже, които знаят как е, са мъже, които също са били изнасилени.