Докато тича по стълбите, размишлява за мъжете, които са я насилили, а те със сигурност са мъже. Алис е казала, че Трип Донован е на двайсет и четири, и Били предполага, че съквартирантите му Джак и Ханк са на същата възраст. Мъже, а не момчета. Лоши мъже.
Връща се в мазето запъхтян, но отпуснат и разгрян, готов да пише още час-два. Преди да се захване за работа, лаптопът дрънва, че е получил съобщение. Изпратил го е Бъки Хенсън от неизвестното си скривалище.
Парите не са преведени. Едва ли ще ги преведат. Какво ще правиш?
Ще си ги взема, отговаря Били.
11.
Вечерта Били седи до Алис на дивана. Тя изглежда добре с черните панталони и раираната блуза. Когато изключва телевизора и ѝ казва, че трябва да поговорят, тя го поглежда уплашено.
— За нещо лошо ли?
Били свива рамене.
— Сама ще прецениш.
Алис го изслушва внимателно, без да откъсва от него изумения си поглед. Когато той приключва, го пита:
— Наистина ли би го направил?
— Да. Те трябва да си платят за онова, което са направили, но това не е единствената причина. Мъже, които са направили такова нещо веднъж, ще го направят пак. Възможно е дори да не си първата.
— Голям риск ще поемеш. Опасно е.
Били си мисли за пистолета в нощното шкафче на Дон Дженсън и отвръща:
— Не е чак толкова опасно.
— Не ги убивай. Не бива да го правиш. Обещай ми, че няма да ги убиеш.
Тази мисъл дори не му е минавала през ум. Те трябва да си платят, но също така трябва да си вземат поука, а ако са мъртви, няма как да се поучат.
— Няма да ги убия.
— Джак и Ханк не ме интересуват особено. Не те се правеха, че ме харесват, и не те ме поканиха в апартамента.
Били си замълчава, но той се интересува от Джак и Ханк, ако наистина са участвали, а от видяното онази вечер е сигурен, че поне един от тях се е включил. Вероятно и двамата.
— Искам обаче Трип да си плати — заявява Алис и го хваща за ръката. — Искам да се почувства наранен. Това май означава, че съм лош човек.
— Това означава, че си нормален човек — казва Били. — Лошите хора трябва да си плащат за постъпките. А цената трябва да бъде висока.
Глава 16
1.
Чувахме ожесточени престрелки и експлозии в други части на града, но докато не стана мазалото, в нашия район в Джолан беше сравнително спокойно. Прочистихме първите три къщи в нашия сектор, Лима, без проблеми. Две от къщите бяха празни. В третата имаше едно момче, което не беше въоръжено, нито носеше колан с експлозиви. За всеки случай го накарахме да си съблече блузата. Изпратихме го в полицейския участък с двама военни, които отиваха нататък с други пленници. Знаехме, че момчето вероятно ще се върне на улицата до вечерта, защото в участъка ги пускаха бързо. Извади късмет, че остана живо, защото все още бяхме разярени от смъртта на Алби Старк. Дин-Дин дори го взе на мушка, но Големия Клев бутна дулото надолу и му каза да остави хлапето на мира.
— Следващия път, когато го видим, ще носи автомат „Калашников“ — възрази Джордж. — Всичките трябва да ги избием. Шибани хлебарки.
Четвъртата къща беше най-голямата на улицата, цяло имение. Имаше куполовиден покрив и вътрешен двор с палми за сянка. Несъмнено това беше бърлогата на някой богат бунтовник. Имението беше опасано с висока циментова стена, изпъстрена с рисунки на деца, играещи с топка, скачащи на въже и тичащи под погледите на няколко жени. Като че ли ги гледаха одобрително, но беше трудно да се разбере заради забулените им лица. Недалеч от тях стоеше мъж. Преводачът ни Фарид каза, че той е мутавин — представител на религиозната полиция. Жените гледат децата, обясни Фарид, а мутавинът гледа жените, за да не правят нищо, което може да предизвика похот.
Всички много се радвахме на Фарид, защото акцентът му звучеше така, сякаш е от Травърс Сити, Мичиган. Много от преводачите незнайно защо имаха произношение като от Мичиган.
— Тази картина означава, че al’atfal, децата, идват тук да си играят.
— Значи е весела къща — предположи Чепа.
— А, не ги пускат да се веселят в къщата — отвърна Фарид. — Само на двора.
Чепа завъртя театрално очи и се подсмихна, но никой не се разсмя на глас. Все още си мислехме за Алби и как всеки от нас можеше да е на неговото място.