— Хайде, момчета — подкани ни Тако. — Да влизаме. — Подаде на Фарид мегафона с надпис ДОБРО УТРО, ВИЕТНАМ, изписан с маркер отстрани и му каза
2.
От спомените за Фалуджа го изтръгва топуркането на Алис надолу по стълбите. Тя нахлува в апартамента с развята коса.
— Някой идва! Поливах цветята и видях кола да спира на алеята!
Щом зърва изражението ѝ, Били не губи време да я пита дали е сигурна, а става и отива до прозореца.
— Дали Дженсън са се прибрали по-рано? Угасих телевизора, но си бях направила кафе и целият апартамент мирише на него, а на шкафа в кухнята има чиния! Пълна е с трохи! Ще разберат, че някой е влизал…
Били открехва пердето. Не би могъл да види пристигналата кола, ако тя бе спряла навътре, от този ъгъл е невъзможно, но тъй като е паркирал фюжъна в края на алеята, сега има видимост. Вижда син джип с одраскана врата. За миг не може да си спомни къде е виждал този автомобил, но се сеща тъкмо преди шофьорът да слезе. Мъртън Рихтер е, агентът по недвижими имоти, който му е дал апартамента под наем.
— Заключи ли вратата? — Били вирва брадичка към тавана.
Алис поклаща глава с уплашен поглед, но все пак това може да не се окаже проблем. Може да не се окаже проблем дори Рихтер да натисне бравата и да надзърне в апартамента, когато никой не отговори на почукването му. Нали Дженсън го бяха помолили да им полива цветята. Но е възможно Рихтер да идва при него, а той не си е сложил перуката, да не говорим за изкуствения корем. Облечен е с тениска и късите спортни панталони.
Входната врата се отваря и двамата чуват как Рихтер влиза. Повръщаното е почистено, но дали няма да усети някаква миризма? Не са отваряли вратата, за да проветрят фоайето.
На Били му се иска да изчака и да види дали Рихтер ще се качи на втория етаж, но знае, че не бива.
— Пусни компютрите. — Той размахва ръка в посока на евтините машини „Олтек“. Господи, Рихтер не се качва по стълбите, а слиза към сутерена. — Ти си ми племенница.
Само това има време да каже. Затваря рязко капака на своя лаптоп, изтичва в спалнята и затваря вратата. Когато влиза в банята, където изкуственият корем виси на закачалка на вратата, чува как Рихтер чука. Алис ще трябва да отвори, защото брокерът е видял колата на алеята и знае, че в къщата има някой. Когато Алис му отвори, той ще види млада жена, на половината на годините на Били, насинена и още задъхана от тичането надолу по стълбите. Само че Рихтер няма да си помисли, че е тичала за здраве. Лоша работа.
Били си слага корема на кръста, за да затегне колана, но изпуска катарамата и коремът пада на пода. Той го вдига и опитва отново. Този път успява да вкара каиша в катарамата, но го стяга прекалено силно и не успява да завърти приспособлението отпред дори когато си глътва корема. Щом разхлабва каиша, проклетията пак пада. Били си удря главата в мивката, вдига корема, казва си да се успокои и закопчава каиша отново. Завърта с мъка корема отпред.
Когато се връща в спалнята, чува гласове. Алис се кикоти. Само че звучи нервно, а не развеселено. Мамка му, мамка му, мамка му.
Били нахлузва панталони и облича суичъра, от една страна, защото е по-бързо, отколкото риза с копчета, и от друга, защото Алис е права, дебелите хора си мислят, че с размъкнати дрехи изглеждат по-слаби. Русата перука е на бюрото. Той я грабва и я нахлупва върху черната си коса. В хола Алис отново се разсмива. Били си напомня да не се обръща към нея по име, защото може да се е представила на Рихтер по друг начин.
Поема си дълбоко въздух два пъти, за да се успокои, лепва усмивка на лицето си с надеждата, че ще изглежда засрамен — сякаш са го хванали, докато е бил по нужда в тоалетната — и отваря вратата.
— Я, имаме гости.
— Да — казва Алис. И се обръща към него с усмивка на лице и неприкрито облекчение в очите. — Господинът каза, че си взел апартамента под наем от него.
Били се намръщва все едно се опитва да си спомни и се усмихва, сякаш се е сетил.
— О, да, господин Рикър.
— Рихтер — поправя го брокерът и протяга ръка. Били я стисва и продължава да се усмихва, докато се опитва да разгадае какво си мисли Рихтер. Не успява. Но Рихтер несъмнено е забелязал синините по лицето на Алис и смущението ѝ. Те се набиват на очи. А неговата длан потна ли е? Сигурно.
— Бях в… — Били посочва неопределено към спалнята и банята отвъд нея.
— Разбира се, разбира се — отвръща Рихтер. После поглежда към екраните на евтините лаптопи, на които се виждат предварително заредените сензационни статии: чудодейните ползи от плода акай, два невероятни съвета за изглаждане на бръчките, лекарите призовават да не ядем този зеленчук, вижте как изглеждат днес тези деца-актьори и пита: