— Ясно. — Рихтер гледа през входната врата, сякаш няма търпение да се върне в колата си. „Може би думите ми го смущават — мисли си Били. — Или просто иска да се махне по-далеч от мен.“
— Има и друго. Мери е доста избухлива и не обича да ѝ дават акъл.
— Знам го този тип жени — отвръща Рихтер, без да откъсва поглед от вратата. — Много добре ги знам.
— Племенницата ми ще остане тук за една седмица, може би десетина дни, докато на сестра ми ѝ мине, после ще ѝ я върна и ще си поговорим за Боб.
— Ясно. Желая ви успех. — Рихтер се обръща към Били и му подава усмихнато ръка. Усмивката изглежда искрена. Рихтер може би му е повярвал. От друга страна, може просто да е впрегнал актьорските си способности сякаш животът му зависи от това, защото може би си мисли, че го грози опасност. Били стисва ръката му твърдо.
Рихтер възкликва:
— Жени! Не можем с тях, но не можем и да ги застреляме извън пределите на щата Алабама.
Шегува се, затова Били се разсмива. Рихтер пуска ръката му, отваря вратата и се обръща.
— Виждам, че сте си обръснали мустаците.
Стъписан, Били попипва с два пръста горната си устна. В бързината е забравил да си сложи мустаците, но може би така е по-добре. Мустаците са коварни, прикрепят се със специално лепило, а ако ги беше залепил накриво или беше размазал лепилото, Рихтер щеше да разбере, че са фалшиви, и да се зачуди какво, по дяволите, става тук.
— Писна ми по тях да полепва храна — отговаря Били.
Рихтер се разсмива. Били не може да прецени дали се смее насила. Възможно е.
— Напълно те разбирам, човече. Напълно те разбирам.
Рихтер слиза по стълбите, подтичвайки към надраскания си джип, привел рамене, може би защото сутринта е студена, а може би защото очаква Били да го застреля в гръб.
Помахва му преди да се качи в колата. Били също му маха. После слиза на бегом в сутерена.
3.
Били казва:
— Днес ще посетя насилника ти. Утре изчезвам от града.
Алис вдига ръка пред устата си, но я пуска, когато показалецът ѝ докосва подутия ѝ нос.
— Божичко. Той позна ли те?
— Съмнявам се, но е наблюдателен и забеляза, че вече нямам мустаци.
— Господи!
— Мисли си, че съм ги обръснал, тъй че няма проблем. Засега. Мога да рискувам и да остана тук най-много още един ден. Ти каза ли му някакво име?
— Бренда Колинс. Най-добрата ми приятелка от гимназията. Ти…
— Не, не съм споменавал името ти. Наричах те просто „моята племенница“. Казах му, че гаджето на майка ти те бие, защото отказваш да спиш с него.
Алис кимва.
— Добре си го измислил. Това би обяснило синините.
— Но не означава, че ми е повярвал. Едно е да чуеш някаква история, друго е да видиш с очите си. Той видя дебелак на средна възраст с пребито малолетно момиче.
Алис надига обидено глава. При други обстоятелства щеше да е смешно.
— На двайсет и една съм! Пълнолетна съм!
— По баровете искат ли ти лични документи?
— Ами…
Били кимва красноречиво.
— Може би… — казва Алис, — ако искаш да… ъм… потърсиш сметка на Трип, е по-добре да не чакаме до утре. Май е по-добре да отидем веднага.
4.
Били я зяпва, изумен, че е използвала множествено число. А по-лошото е, че Алис го гледа така, сякаш това се подразбира.
— Мили боже! — възкликва той. — Ти наистина страдаш от Стокхолмски синдром.
— Не страдам, защото не съм заложница. Можех да избягам от апартамента на Дженсън по всяко време, трябваше само да сляза тихо по стълбите. Ти нямаше да забележиш, защото докато пишеш, не забелязваш нищо.
„Сигурно е права — мисли си Били. — Също така…“
Алис го изпреварва:
— Ако исках да избягам, щях да го направя още първия път, когато излезе. За да ми купиш противозачатъчно хапче. — Тя се смълчава за момент, после добавя: — Освен това му се представих под фалшиво име.
— Защото те е страх.
Алис клати отривисто глава.
— Ти беше в другата стая. Можех да му кажа шепнешком, че ти си Уилям Съмърс, стрелецът, убил онзи човек пред съда. Щяхме да излезем и да се качим в колата му още преди ти да си си сложил това. — Тя го смушква с пръст в изкуствения корем.
— Не може да дойдеш с мен. Би било пълна лудост.
Въпреки това идеята започва да се просмуква в главата му като вода в суха почва. Алис не може да дойде с него чак до Вегас, но ако успеят да измислят някаква история, за да запазят самоличността на Долтън Смит, която в момента е сериозно застрашена, тогава може би…