— Би могъл да заминеш сам, ако обаче не закачаш Трип и приятелите му. Защото ако нещо им се случи, ще заподозрат мен. Няма да се оплачат в полицията, но може да решат да ми отмъстят.
Били едва сдържа усмивката си. Алис го манипулира, при това много ловко и съобразително. Изглежда напълно различна от повръщащото изпаднало в несвяст момиче, което е измъкнал от канавката и което понякога получава панически атаки нощем. Според него тази промяна е за добро. Освен това е права — каквото и да направи на тримата негодници, те ще се досетят, че е заради нея. Разбира се, ако е единствената жена, която са изнасилили миналата седмица, което е много вероятно.
— Да — казва Алис, като го гледа изпод вежди и продължава с манипулацията. — Явно ще трябва да ги оставиш ненаказани. Защо се усмихваш?
— Радвам ти се. Приятелят ми Тако би казал, че в теб има нещо по-така.
— Не знам какво означава това.
— Няма значение. Но онези тримата ще си платят за стореното. Трябва само да помисля как.
Алис пита:
— Да ти помогна ли да събереш багажа, докато мислиш?
5.
В крайна сметка Били сам събира багажа. Не му отнема дълго. В куфара му няма място за новите ѝ дрехи, но намира найлонова торба с дръжки от „Барнс & Ноубъл“ на горния рафт в гардероба в спалнята и слага вещите ѝ в нея. Занася всички лаптопи „Олтек“, натрупани на купчинка, до фюжъна.
През това време Алис отива в апартамента на семейство Дженсън с кърпа и препарат за почистване и избърсва всички повърхности. Обръща специално внимание на дистанционното на телевизора, което и двамата са пипали, и не забравя ключовете на лампите. Когато се връща в мазето, Били ѝ помага да избърше апартамента, като почистват особено старателно банята: крановете, душа, огледалото, лоста на тоалетното казанче. Отнема им около един час.
— Мисля, че сме готови — казва тя.
— Ключът за апартамента на Дженсън къде е?
— Господи, още е у мен. Сега ще го избърша и… Какво да правя с него? Да го пъхна ли под вратата?
— Аз ще отида. — Били занася ключа горе, но първо влиза в жилището, за да вземе рюгера на Дон Дженсън. Пъхва го в колана си под изкуствения корем. Широкият суичър го скрива. Револверът е скъп, струва поне петстотин или шестстотин долара, а Били няма толкова пари в себе си. Оставя две банкноти от по петдесет долара и една от сто заедно с бележка: „Взех ти пистолета. Ще изпратя остатъка от парите, когато мога.“ По-скоро ако може. Какво обаче ще стане с Дафни и Уолтър? Дали ще умрат от жажда на перваза на прозореца? Като Ромео и Жулиета на растителния свят. Глупаво е да се тревожи за тях, когато има толкова по-сериозни грижи.
„Тревожа се, защото Бев им е дала имена“, мисли си той. Пръсва ги с вода още по веднъж за късмет. После докосва задния си джоб, където рисунката на Шан с фламингото продължава да стои сгъната.
Когато се връща в мазето, изважда телефона на Алис от джоба си и ѝ го дава. Сменил е симкартата.
Тя го взима и го поглежда укорително.
— Не съм го изгубила. Бил е у теб.
— Нямах ти доверие.
— А сега вярваш ли ми?
— Да. Освен това скоро ще трябва да се обадиш на майка си. Иначе ще се разтревожи.
— Прав си, ще се разтревожи — отвръща Алис. После добавя с нотка на огорчение. — След един месец например. — Въздъхва. — Добре, какво да ѝ кажа? Намерила съм си другарче, с което ядем пилешка супа с фиде и гледаме „Черният списък“, така ли?
Били се замисля, но не му хрумва нищо.
Алис междувременно се усмихва.
— Знаеш ли какво, ще ѝ кажа, че съм напуснала колежа. Тя ще ми повярва. Ще ѝ кажа, че заминавам за Канкун с приятели. И на това ще повярва.
— Наистина ли?
— Да.
Били си мисли, че тази единствена думичка обобщава напълно отношенията между майка и дъщеря заедно със сълзите, обвиненията и затръшнатите врати.
— Помисли върху подробностите — казва той. — Сега трябва да тръгваме.
6.
От магистралата има два изхода за Шеруд Хайтс, и двата обрамчени от ресторанти за бързо хранене, бензиностанции и мотели. Били казва на Алис да се оглежда за мотел, който не е част от верига. Докато тя чете табелите, той измъква рюгера от колана си и го пъхва под седалката. При втория изход Алис посочва мотел „Пени Пайнс“ и го пита дали е подходящ. Били отвръща, че ще свърши работа. С една от кредитните карти на Долтън Смит плаща за две съседни стаи. Алис чака в колата, което му напомня за старата песен на Амейзинг Ритъм Ейсес „Треторазреден романс“.