— Пари! Още пари!
— Ще ти мине — казва Били и наистина ще му мине, но дано не е твърде бързо. Готов е да се обзаложи, че слабините на Алис също са парели силно. Може би още парят. — Как се казваш?
— Какво искаш? — Сега пък плаче. Трябва да е на двайсет и пет, двайсет и шест години, висок и поне сто кила, а реве като бебе.
Били притиска пистолета в кръста му.
— Това е пистолет, затова не ме карай да повтарям. Как се казваш?
— Джак! — почти крещи младият мъж. — Джак Мартинес! Моля те, не ме убивай, моля те!
— Да отидем в хола, Джак. — Били го бута пред себе си. — Седни на шезлонга. Виждаш ли го?
— Малко! — изплаква Джак. — Всичко ми е размазано, мамка му. Кой си ти? Защо…
— Сядай.
— Вземи ми портфейла. В него няма много пари, но Трип държи няколко стотачки в стаята си, в най-горното чекмедже на бюрото, вземи ги и си върви!
— Сядай.
Били хваща Мартинес за раменете, завърта го и го бутва на шезлонга. Столът е окачен с въже на кука за тавана и започва да се люлее, когато тялото на мъжа се стоварва върху седалката. Мартинес поглежда Били с кървясалите си очи.
— Поседни малко и вземи се стегни.
На бара до кофичка с лед има салфетки. Платнени, а не хартиени, много хубави. Били взима една и отива при Мартинес.
— Не мърдай.
Мартинес седи неподвижно и Били избърсва от лицето му последните остатъци от пяната. После отстъпва назад.
— Къде са другите двама?
— Защо питаш?
— Аз задавам въпросите, Джак. Твоята задача е да отговаряш, ако не искаш нова порция пяна в очите. Или куршум в коляното, ако ме раздразниш много. Разбра ли?
— Да! — Чаталът на панталоните му е потъмнял.
— Къде са?
— Трип отиде до ОКРБ на среща с дипломния си ръководител. Ханк е на работа. Продавач е в „ДжосБанк“.
— Какво е „ДжосБанк“?
— „Джоузеф А. Банк“, магазин за мъжки…
— Ясно, сещам се. Какво е ОКРБ?
— Общински колеж на Ред Блъф. Трип кара магистратура там. По история. Пише дипломна работа за Австралийско-унгарската война.
Били понечва да обясни на този идиот, че Австралия няма нищо общо с Унгарската революция от 1848 г., но защо да си прави труда? Дошъл е да му даде друг урок.
— Кога ще се прибере?
— Не знам. Май спомена, че срещата му е в два. След това може да се отбие за кафе, понякога така прави.
— Сигурно за да свали някоя барманка. Особено ако е новодошла в града и иска да се запознае с някое мило момче.
— Ъ?
Били го ритва в крака. Ритникът не е силен, но Мартинес изкрещява и столът отново се разлюлява. Люлеещ се стол за трима любители на купоните.
— А Ханк кога ще се прибере?
— Той свършва работа в четири. Защо…
Били вдига шишето с препарата за фурни. На Мартинес би трябвало все още да му е размазано пред очите, но явно вижда достатъчно, защото млъква.
— Ами ти, Джак? Как си изкарваш прехраната?
— Търгувам с акции.
Били отива при лаптопа на кръглата маса. По екрана вървят числа, повечето зелени на цвят. Събота е, но все някой по света търгува, защото парите никога не спят.
— Микробусът зад блока твой ли е?
— Не, на Ханк е. Аз карам мазда.
— Микробусът повреден ли е?
— Да, гарнитурата на главата изби. Тази седмица той ходи на работа с моята кола. Магазинът, в който работи, е в мола на летището.
Били придърпва обикновен стол до шезлонга и сяда срещу Мартинес.
— Мога да те оставя на мира, Джак, но само ако ме слушаш. Ще слушаш ли?
— Да!
— Когато съквартирантите ти се приберат, трябва да си кротуваш. В никакъв случай не бива да ги предупреждаваш. Основно имам работа с Трип, но ако предупредиш него или Ханк, ще те сполети онова, което съм приготвил за Трип. Разбираш ли ме? Ясно ли ти е?
— Да!
Били изважда телефона си и се обажда на Алис. Тя го пита дали е добре и Били отговаря утвърдително.
— В момента съм при един тип на име Джак Мартинес. Той иска да ти каже нещо. — Били протяга телефона към Джак. — Кажи ѝ, че си мръсно долно лайно.
Джак не възразява, може би защото го е страх, може би защото в момента се чувства точно така. Били се надява, че дори един търговец на акции може да си вземе поука.
— Аз съм… мръсно долно лайно.
— Сега ѝ се извини.
— Извинявай — казва Мартинес в слушалката.
Били взима телефона. Алис като че ли плаче. Казва му да внимава и Били ѝ дава дума. Затваря и насочва вниманието си към мъжа с почервенялото лице на шезлонга.