— Знаеш ли за какво се извини току-що?
Мартинес кимва и Били решава, че това е достатъчно.
9.
Седят и чакат. Мартинес казва, че очите му още парят, тъй че Били намокря друга платнена салфетка на мивката на бара и му избърсва лицето, като отделя специално внимание на очите. Мартинес му благодари. Били си мисли, че мъжът в крайна сметка ще си възвърне дебелашкото самочувствие, но няма нищо против, защото си мисли и че Мартинес повече никога няма да изнасили жена. Вече е реабилитиран.
Към три и половина някой спира пред вратата. Били застава зад нея, като първо поглежда Мартинес и вдига пръст пред устните на маската с лика на Мелания. Мартинес кимва. Трябва да е Трип Донован, защото на Ханк му е рано да се прибира. Ключът се завърта в ключалката. Донован си подсвирква. Били държи пистолета за дулото и го вдига високо.
Донован влиза и продължава да си подсвирква. Изглежда много млад и стилен с марковите си джинси и къс кожен шлифер, образът е довършен съвършено с дипломатическо куфарче с монограм в ръката му и каскет, килнат небрежно върху тъмната му коса. Той вижда Мартинес да седи на шезлонга с вързани ръце и подсвиркването секва. Били пристъпва напред и го удря с дръжката на пистолета. Не много силно.
Донован залита напред, но не пада като хората по телевизията, когато ги ударят по главата. Вместо това се обръща с ококорени очи, вдигнал ръка към тила си. Били вече е насочил дулото към него. Донован поглежда ръката си. По дланта има петно кръв.
— Удари ме!
— По-добре е от онова, което направи на мен — обажда се недоволно Мартинес, почти като в комедиен скеч.
— Защо носиш маска?
— Събери си ръцете в китките.
— Защо?
— Защото ако не го направиш, ще те застрелям.
Донован събира ръце в китките без повече възражения. Били затъква пистолета отпред на колана си. Донован се спуска към него, но Били го очаква. Отстъпва встрани и засилва Донован още повече със здраво блъсване, при което той се удря в затворената врата и надава вик. Били го сграбчва за яката на модния кожен шлифер — навярно купен от „Джоузеф А. Банк“, — дръпва го назад и го препъва с крак. Трип пада по гръб на пода. От носа му тече кръв.
Били се навежда над него, като първо премества пистолета на Дон Дженсън отзад на колана си, за да не може Донован да го грабне, после изважда една от свинските опашки.
— Събери си ръцете в китките.
— Не!
— Носът ти кърви, но не е счупен. Събери си ръцете, за да не го счупя.
Донован събира ръце. Били ги завързва и се обажда на Алис, за да ѝ съобщи, че е заловил двама и остава само третият. Не ѝ дава да говори с Донован, защото Донован не изглежда готов да се извини. Засега.
10.
Трип Донован седи на дивана и не спира с опитите да заговори Били. Казва, че знае защо е дошъл, но каквото и да му е разправяла онази Алис, не е вярно, а са само небивалици, за да се оправдае. Тя била наточена, искала го, получила си го и се разделили като приятели, точка по въпроса.
Били кимва сговорчиво.
— Закарали сте я до тях.
— Точно така, закарахме я до тях.
— С микробуса на Ханк?
Донован извръща нервно очи. Той притежава онази вълшебна комбинация от чар и сладкодумие, която е действала безотказно, откакто се помни, и очаква да подейства дори на натрапника с маската на Мелания Тръмп, само че този конкретен въпрос никак не му харесва. Защото означава, че натрапникът знае.
— Не, Любовната машина е счупена и е на паркинга отзад.
Били не казва нищо. Мартинес не казва нищо, а Донован не вижда изражението на съквартиранта си, което гласи „здравата си я загазил“. Донован е съсредоточил цялото си внимание върху Били.
— Това „Мак Про“ ли е? — Той кимва към чантата за лаптопа на пода. — Страшна машинка, човече.
Били си мълчи. Поти се в пластмасовата черупка на маската и няма търпение да я свали. Няма търпение да приключи с тази работа и да се разкара от тази противна ергенска квартира.
В пет без петнайсет в ключалката отново се превърта ключ и пристига третото малко прасенце, дребен и издокаран шопар с черен костюм с жилетка, подчертан с вратовръзка, червена като кръвта по бедрата на Алис Максуел. Ханк не създава проблеми. Вижда кръвта по лицето на Донован и подутите очи на Мартинес и когато Били му казва да си протегне ръцете, възразява само по задължение и се оставя да го вържат. Били го завежда до кръглата маса.
— Събрахме се — обявява той. — Всички сме си по местата с усмивки на лицата.