— В бюрото ми има пари — казва Донован. — В моята стая. Има и още нещичко. Първокласна кока, човече, осмичка.
— И аз имам пари — обажда се Ханк. — Само петдесет долара, но… — Той свива извинително рамене. На Били почти му става симпатичен. Нелепо е, като се има предвид какво е извършил, но все пак е истина. Кожата под очите му и около устата му е побледняла от страх, но се държи и се прави на смел.
— Знаете, че не става въпрос за пари.
— Казах ти… — започва Донован.
— Той знае всичко, Трип — обажда се Мартинес.
Били се обръща към Ханк.
— Как ти е фамилията?
— Фланаган.
— А микробусът зад блока, Любовната машина… твой е, нали?
— Да, но е повреден. Гарнитурата на главата…
— Е избила, знам. Но миналата седмица е бил в движение. Закарали сте с него Алис до тях, след като сте приключили с нея, нали?
— Не казвай нищо! — изсъсква Донован.
Ханк не му обръща внимание.
— Кой си ти? Да не си ѝ гадже? Или брат? Леле майчице!
Били си мълчи.
Ханк въздъхва задавено.
— Знаеш, че не сме я закарали до тях.
— Какво ѝ направихте?
Донован:
— Не казвай нищо! — Явно това е веруюто му в момента.
— Съветът му е лош, Ханк. Просто ми разкажи и ще си спестиш много болка.
— Оставихме я.
— Оставили сте я? Така ли му викате?
— Добре де. Изхвърлихме я. Но, човече, тя можеше да говори. Знаехме, че има телефон и пари за такси. Говореше!
— А адекватно ли говореше? — пита Били. — Можеше ли да води разговор? Да не си посмял да излъжеш!
Ханк не казва нищо, а се разплаква, което навежда Били на друга мисъл.
Той се обажда на Алис. Не кара Ханк да заяви, че е мръсно долно лайно, защото сълзите му говорят, че вече е наясно с този факт. Кара го само да ѝ се извини. Което той прави, при това искрено. Макар да е след дъжд качулка.
Били се обръща към Донован.
— Остана само ти.
11.
Съквартирантите купонджии са уплашени. Никой няма да хукне към вратата, защото знаят, че натрапникът с маската ще ги хване. Били отива при чантата за лаптопа и изважда пасатора. Той представлява тънък цилиндър от неръждаема стомана, дълъг двайсетина сантиметра. Кабелът му е навит на спретната панделка, прихваната с две увити телчета.
— Ето върху какво размишлявам напоследък — казва Били. — Мисля си, че мъжете нямат представа какво е да те изнасилят, ако самите те не са били изнасилени. На вас, господин Донован, ви предстои да добиете представа какво е да преживееш подобно нещо.
Донован опитва да скочи от дивана, но Били го бутва обратно. Когато тупва на седалката, възглавниците издават пърдящ звук. Мартинес и Фланаган не помръдват, вперили облещени очи в пасатора.
— Сега искам да станеш, да си свалиш панталоните и гащите и да легнеш по корем.
— Не!
Донован е пребледнял като платно. Очите му са по-облещени и от очите на съквартирантите му. Били не е и очаквал да му сътрудничи веднага. Изважда пистолета от колана си. Спомня си за Пабло Лопес, една от жертвите, които отрядът е дал във Веселата къща. Лопес Голямата стъпка, който е знаел наизуст една от речите на Мръсния Хари, която завършва така: „Трябва да си зададеш следния въпрос: Усещам ли, че късметът е на моя страна? Е, усещаш ли късмета на своя страна, глупако?“ Били не я помни цялата, но това е основната ѝ идея.
— Този пистолет не е мой — казва той. — Взех го назаем. Знам, че е зареден, но нямам представа с какви патрони. Не проверих. Ако не си свалиш гащите и не легнеш по корем, ще те прострелям в глезена. От упор. Така че трябва да си зададеш следния въпрос: патроните обикновени ли са, или са с кух връх. Ако са обикновени, вероятно ще проходиш отново, но само след неописуема болка и дълга физиотерапия, при това ще куцаш до края на живота си. Ако са с кух връх, ще трябва да се сбогуваш с почти цялото си стъпало. Така че ето какво ти предлагам: поеми риска или сваляй гащите. Ти решаваш.
Донован започва да циври. На Били не му става жал; сълзите само го изпълват с желание да го удари през устата с дръжката на пистолета и да види колко от перфектните му бели зъби може да избие.
— Добре, нека ти обясня по друг начин. Можеш или да изтърпиш краткотрайната болка и унижение, или да влачиш крака си безжизнен до края на живота си. При условие че не го ампутират, разбира се. Имаш пет секунди, за да решиш. Пет… четири…
На „три“ Трип Донован става и си смъква панталоните. Пенисът му се е сгърчил като червейче, а топките му едва се виждат.
— Господине, налага ли се… — обажда се плахо Мартинес.