— Млъквай — прекъсва го Ханк. — Заслужава си го. Ние сигурно също го заслужаваме. — Обръща се към Били. — Само да знаеш, че аз не си го пъхнах в нея, само се отрих в корема ѝ.
— Свърши ли? — Били знае отговора.
Ханк навежда глава.
Донован лежи на килима. Задникът му е бял, бузите — стиснати.
Били коленичи до бедрото на проснатия мъж.
— Съветвам ви да не мърдате, господин Донован. Доколкото можете, разбира се. Бъди благодарен, че няма да включа това чудо в тока. Повярвай ми, обмислях го.
— Да ти го начукам — изплаква Донован.
— Единственият, на когото ще го начукат днес, си ти.
Били допира основата на пасатора до дясната буза на Донован. Донован подскача и изсъсква.
— Мислех си да взема някакъв лубрикант, докато пазарувах — сещаш се, лосион за тяло, масажно олио, дори вазелин, — но размислих. Ти не си използвал лубрикант с Алис, нали? Освен ако не си си плюл в ръката, преди да ѝ го натикаш.
— Моля те, недей — изплаква Донован.
— Алис помоли ли те за същото? Едва ли, била е твърде неадекватна, за да говори много. Казала е обаче: „Не ме души“. Вероятно е щяла да каже още много неща, ако е била в състояние. Е, започваме, не мърдай. Няма да те увещавам да се отпуснеш и да се насладиш на усещането.
12.
Били не проточва дълго унижението, както първоначално е възнамерявал. Не му е приятно. После прави снимки на Трип и другите двама с телефона си. След като изважда пасатора от Трип, избърсва отпечатъците си и хвърля уреда. Цилиндърът се изтъркулва под кръглата маса, на която стои лаптопът на Мартинес.
— Останете си по местата. Почти приключихме, затова гледайте да не се издъните в самия край.
Отива в кухнята и взима нож. Когато се връща, никой от тримата не е помръднал. Казва на Ханк Фланаган да протегне ръце. Ханк ги протяга и Били прерязва свинската опашка, с която са вързани китките му.
— Господине? — казва плахо Ханк. — Паднала ви е перуката.
Прав е. Русата перука лежи до дивана като умряло животно. Заек например. Сигурно е паднала, когато Донован се е хвърлил към него и Били го е блъснал във вратата. Залепил ли я е, преди да тръгнат от апартамента в сутерена? Не помни, но явно не е. Не си я слага, защото така или иначе носи маска, просто я взима с лявата си ръка.
— Имам ваши снимки, но тъй като господин Донован е единственият със стърчащ от задника пасатор, той е звездата на шоуто. Съмнявам се, че ще се обадите в полицията, защото тогава ще трябва да обясните защо съм влязъл с взлом в апартамента, но не съм взел пари или ценности. Ако все пак решите да съчините някаква история, която не включва групово изнасилване, тази снимка ще се озове в интернет. С обяснение. Имате ли въпроси?
Нямат въпроси. Време е Били да си тръгва. Може да свали маската и да си сложи перуката по пътя към площадката на третия етаж. Само че иска да им каже още нещо, преди да си тръгне. Чувства се длъжен. Първото, което му хрумва, е въпрос: Нямате ли сестри? Със сигурност имат майки, дори Били имаше майка, макар да не я биваше много като такава. Само че подобен въпрос би бил реторичен. По-скоро укор, отколкото урок.
Казва им:
— Засрамете се.
Тръгва си, сваля маската, докато върви с бърза крачка по коридора, и я прибира в разкопчаната чанта за лаптопа. Мисли си, че всъщност не е много по-добър от тези тримата, присмял се хърбел на щърбел, но подобни мисли са безполезни. Когато си слага перуката и слиза на бегом по стълбите, си казва, че е такъв, какъвто е, и трябва да се възползва максимално от уменията, които има. Това не е много добро оправдание, но поне е някакво оправдание.
Глава 17
1.
Алис явно го е чакала до вратата на стаята си, защото когато Били почуква, отваря веднага. И го прегръща. За миг той се стъписва и понечва да се отдръпне, но когато вижда наранения ѝ поглед, също я прегръща. Ако не брои безсмислените мъжествени прегръдки от хора като Ник и Джорджо, отдавна не са го прегръщали истински. Тогава осъзнава, че греши, Шанис Акерман го прегръщаше. Нейните прегръдки бяха приятни, тази също е приятна.
Влизат в стаята. Били ѝ е казал, че е добре, когато ѝ се е обадил от колата на излизане от Ландвю Истейтс, но сега тя отново го пита как е и той пак ѝ казва, че е добре.
— Успя ли да… им дадеш урок?
— Да.
— И на тримата ли?
— Да.
— Да питам ли какъв точно?
— Никой от тях не се нуждае от посещение в болницата, но си платиха. Стига ти да знаеш това.
— Добре, но може ли пак да те попитам нещо, което вече те питах веднъж?