Надявам се скоро да ги видя!
Изтрива от телефона съобщението, което е изпратил на Бъки, и неговия отговор за клипа на СКОТС, след което отваря Гугъл. В континенталната част на САЩ има само един град на име Сайдуайндър. Намира се в Колорадо. Там няма бар на име „Еджуд“, но има път на име Еджуд Маунтън Драйв.
Изпраща съобщение на Алис: Тръгваме в 5 сутринта.
Отговорът — разбрано — пристига незабавно.
Били сваля програма на един от евтините лаптопи. Отнема доста време, защото безжичният интернет в „Пени Пайнс“ се влачи едва-едва. Когато програмата се изтегля, Били чете около един час, после си взима горещ душ, без да бърза. Настройва алармата на телефона, преди да си легне, макар да знае, че няма да има нужда от нея. Сънува Лалафалуджа. Не е изненадан.
4.
Още е тъмно, когато слагат багажа си на задната седалка на фюжъна. Били поставя един от евтините лаптопи на конзолата между предните седалки и го включва в контакта.
— Знаех си, че тези евтинийки ще влязат в употреба рано или късно.
— Наистина ли? — Алис още не се е събудила напълно.
— Не, но понякога човек вади късмет.
Докато тя си слага колана, Били стартира програмата, която е свалил снощи. Разнася се пронизителен звук като от свързването на стар модем с интернет. Той намалява звука.
— За какво ти е?
Били се навежда и посочва едва забележим панел вляво под жабката.
— Това е БД. Бордова диагностика. Има най-различни функции и тъй като колата е взета под наем, една от функциите ѝ е да посочва местоположението ѝ, ако някой от автокъщата иска да провери. А те ще проверят веднага щом преминем границата на щата, защото системата е програмирана да ги уведоми. Тази програма заглушава бордовата диагностика. Ако някой провери, ще си помисли, че системата е забила.
— Дано.
— Почти със сигурност това ще си помислят — заявява Били. — Готова ли си? Искаш ли да провериш дали не си забравила нещо в стаята?
— Не. Готова съм. — Вече се е разсънила. — Къде отиваме?
— В Колорадо.
— Колорадо, мили боже! — възкликва Алис съвсем като дете. — Далеч ли е?
— На повече от хиляда и петстотин километра. Ще пътуваме два дни.
Алис се усмихва.
— Тогава да тръгваме.
— Разбрано — отвръща Били и пали фюжъна. След пет минути излизат на магистралата и поемат на запад.
5.
Спират да заредят и да хапнат в Мъскоги, прочутия град от песента на Мърл Хагард. Алис гледа карта на лаптопа и упътва Били до мола „Ероухед“. Когато пристигат, посочва сграда с оранжева козирка.
— Какво е „Улта“? — пита Били.
— Магазин за козметика. Ти трябва да влезеш. Не искам да ме виждат с тези синини.
Били я разбира. Тя е млада и здрава и синините по лицето ѝ са започнали да избледняват, но все още си личи, че някой ѝ е посегнал неотдавна. Тя му казва какво да купи и Били го купува. Основният продукт се нарича Крем с фондьотен „Дермабленд“. По-евтин е от противозачатъчното хапче, но когато прибавя четката и пудрата, сметката достига почти осемдесет долара.
— Много скъпо ми излизаш — казва ѝ, когато ѝ подава торбичката.
— Почакай само да видиш резултата.
Казва го наперено. На Били това му се нрави. Почти се е съвзела от страха да се погледне в огледалото… но още не е предишното момиче. Следобед, докато продължават пътя си на северозапад, Алис заспива и след около час започва да пъшка. Вдига ръце, сякаш да се защити. Едната се удря в таблото и тя се събужда сепнато. Едва си поема въздух. Задъхва се и се хваща за гърлото.
— Време е за „Пикникът на мечетата“! — казва Били, намалява и започва да се престроява в аварийната лента.
— Няма нужда да спираш. Вече съм добре. Просто сънувах кошмар.
— Какъв? — пита Били, пуска мигача и отново се престроява вляво.
— Не помня.
Лъже, но няма нищо.
6.
Спират да пренощуват в малкото градче Закрила, Канзас, защото е почти на половината път към крайната им цел, но и тъй като им харесва мисълта да отседнат в мотела на име „Закрила“. Този път Алис отива с него на рецепцията и мъжът на смяна почти не я забелязва. „Ако беше жена, щеше да ѝ обърне повече внимание“, мисли си Били. Гримът е хубав и тя го е нанесла умело, но не прикрива абсолютно всичко. Били я пита дали да вземе храна за вкъщи, но тя поклаща глава. Готова е да излезе сред хората и това е чудесно. Вечерят в „Ресторантът на Дон“, който май е единственият ресторант в Закрила. Менюто включва предимно хамбургери и наденички.