Бъки не обръща внимание на забележката. От мивката, с гръб към тях, казва:
— Търсят те, Били. Не само хората на Ник, но и още четири групировки, а и бог знае колко наемници на свободна практика. В момента се намираме в един от така редките, но не и нечувани периоди, в които всички са на едно мнение. Ти си основна тема за разговор в определени чатрумове, където те наричат „Г-н Съмърлок“.
— Съчетание от Били Съмърс и Дейвид Локридж — досеща се Били.
— Точно така.
— Говори ли се нещо за Долтън Смит? — „Моля те, кажи не“, мисли си той.
— Доколкото ми е известно, самоличността на Долтън Смит още е непокътната, но тези типове имат достъп до най-добрите следствени служби, в сравнение с които ФБР изглежда като сбирщина некадърници. Ако не си почистил идеално след себе си, Долтън Смит ще изгърми.
Бъки се обръща към тях и докато бърше зачервените си ръце с кърпа, поглежда Алис право в очите. Не е нужно да казва каквото и да било.
— Тя не е проблем. Когато си тръгна оттук, тя също ще си тръгне, но по свой път с друго име. Ако, разбира се, можеш да ѝ уредиш документи.
— Мога, естествено. Дори вече свърших нещо. Интернет е златна мина, когато влизаш в него с модерна техника. — Бъки се връща на масата и сяда. — Харесва ли ти името Елизабет Андерсън?
Алис изглежда стъписана, по после се усмихва колебливо.
— Да, не е лошо. Няма ли сама да си избера име?
— По-добре да не го правиш. Така прекалено лесно може да се установи някаква връзка с миналото ти. Не съм го измислил аз. Компютърът го избра. От един сайт на име „Генератор за имена“. — Поглежда Били. — Щом ти ѝ вярваш, значи всичко е наред. А онези Дженсън? И агентът по недвижимите имоти? Те подозират ли, че не си Долтън Смит?
Били поклаща глава.
— Значи си чист, това е добре, защото са обявили награда за главата ти.
— Колко?
— В чатрума твърдят, че е шест милиона долара.
Били зяпва.
— Занасяш ли ме? Защо? Та хонорарът ми за поръчката беше само два!
— Нямам представа.
Алис върти глава ту към единия, ту към другия все едно гледа тенис.
Бъки казва:
— Наградата е обявена от Ник, но мисля, че парите не са негови, както не са били негови и парите, които ти е обещал.
Били слага лакти на масата и подпира глава на стиснатите си юмруци.
— Кой би платил шест милиона за убийството на наемен убиец, убил друг наемен убиец?
Бъки се разсмива.
— Звучи като скоропоговорка. Заплетена е почти колкото „Петър плет плете, през три пръта преплита“.
— Кой? И защо? Джоуел Алън не е бил някаква важна клечка, доколкото знам.
Бъки поклаща глава.
— Идея нямам. Но съм готов да се обзаложа, че Ник Маджарян знае. Може да ти се отвори възможност да го попиташ.
— Кой е Ник Маджарян? — пита Алис.
Били въздъхва.
— Бенджи Компсън. Човекът, който ме забърка в тази каша.
Което не е съвсем вярно. Били сам се е забъркал в тази каша.
14.
В крайна сметка Били решава, че ще останат при Бъки три дни, най-много четири. Иска да довърши разказа за Веселата къща. Няма да му отнеме дълго, но трябва и да помисли какво ще прави след това. Дали ще му е нужна и пушка с оптичен мерник, освен рюгера? Не знае. Дали ще му е нужен още един пистолет, може би глок, който може да побере седемнайсет патрона, вместо само шест? Не знае. Но един заглушител за рюгера може да му влезе в употреба, колкото и да не ги харесва. Дали ще има повод да използва подобно приспособление? И това не знае, но Бъки му казва, че може да намери заглушител за рюгера без проблем. Ако, разбира се, не възразява да е ръчно направен и да се счупи след няколко изстрела. Бъки обяснява, че в планината се намират всевъзможни аксесоари.
— Мога да ти намеря М249, ако искаш. Трябва да поразпитам първо, но познавам едни хора. Надеждни са, умеят да си мълчат.
Лека картечница, с други думи. Пред очите на Били за миг се появява образът на Големия Джо Клечевски, застанал пред Веселата къща точно с такова оръжие. Той поклаща глава.
— Засега потърси само заглушител.
— Заглушител за „Рюгер GP“, ясно.
До три дни Алис ще си получи документите, но когато двамата с Били тръгват да пазаруват в Сайдуайндър, Бъки ѝ заръчва да си купи боя за коса.
— Мисля, че е по-добре да си руса на снимката за шофьорската книжка. Но да си оставиш веждите тъмни. Ще ти отива.
— Наистина ли мислиш така? — Май се съмнява, но все пак е заинтригувана.
— Да. Учила си икономика, затова ще ти измислим образование в тази сфера. Владееш ли стенография?