— Да. Посещавах курс в Роуд Айланд и се научих сравнително бързо.
— Можеш ли да вдигаш телефони? „Свързахте се с официалното представителство на «Шевролет», с какво мога да ви бъда полезна?“
Алис завърта очи с досада.
— Значи имаш минимални секретарски умения и с икономическия бум в момента това е достатъчно. Като добавим хубави дрехи и обувки, и приветлива усмивка, Бет Андерсън би трябвало лесно да си намери работа.
На Бъки обаче нещо не му се нрави. Алис не го забелязва, но на Били не му убягва. Не знае само каква е причината.
15.
Отиват да напазаруват, Били, дегизиран с перуката и слънчеви очила, които Бъки изнамира от чантите — както той ги нарича, ирландските куфари, — които още не е разопаковал. В „Супер Кинг“ Били плаща в брой. Поемат обратно по Еджуд Маунтън Драйв и фюжънът друса, трака и бръмчи неохотно през последните три километра.
Алис помага на Били да разтовари покупките. Той хвърля съмнителен поглед на бананите за готвене, които е купила, но не казва нищо. След като приключват с тази задача, Алис се оплаква, че ѝ е омръзнало да стои все вътре, и пита дали може да се разходи. Бъки ѝ казва, че ако излезе през задната врата, ще види пътека през гората.
— Склонът е стръмен, но ти изглеждаш млада и здрава. Само че се намажи с крем против насекоми. Виж в банята, там трябва да има.
Когато се връща, Алис е навила ръкави до лактите като тираджия и се маже с крем. Бузите ѝ вече са намазани и лъщят.
— Не обръщай внимание на вълците — казва ѝ Бъки. Но когато вижда разтревожената ѝ физиономия, добавя: — Шегувам се, малката. Кореняците разправят, че в околността няма вълци още от 50-те години. Ловците ги избили. Същото важи и за мечките. Но ако повървиш около километър и половина, пред очите ти ще се разкрие великолепна гледка. Погледът стига на не знам колко километра отвъд дерета и клисури до голяма просека на отсрещния склон. Някога там имало хотел, но изгорял до основи преди много години. — Снишава глас. — Говори се, че бил обитаван от призраци.
— Гледай си в краката — заръчва ѝ Били. — Да не вземеш да си счупиш нещо.
— Ще внимавам.
След като тя излиза, Бъки се обръща към Били с усмивка.
— „Гледай си в краката, да не вземеш да си счупиш нещо.“ Ти какво, да не си ѝ татенце. Въпреки че си достатъчно стар.
— Не ми прави психоанализа. Тя ми е просто приятелка. Не знам как се случи, но е факт.
— Каза, че са я ступали. Каквото си мисля ли означава това?
— Да.
— Всичките ли?
— Двама от тримата. Единият само се изпразнил на корема ѝ. Поне така твърдеше.
— Господи, а изглежда съвсем… добре.
— Но не е.
— Естествено, че не е. Едва ли някога ще се оправи напълно.
Били смята, че макар и потискащо, това предположение е вярно.
Бъки взима две бири и излизат на верандата. Били е паркирал фюжъна под нея, до черокито.
— Изглежда обаче се възстановява — отбелязва Бъки, след като се настанява на люлеещия се стол. Били сяда на съседния. — Смело момиче е.
— Така е.
— Освен това е съобразителна. Може действително да ѝ се е разхождало, но излезе, за да ни остави да си поговорим насаме.
— Наистина ли?
— Да. Докато сте тук, тя може да спи в празната стая. В момента е пълна с мои вещи, но ще я разчистя. Леглото не е оправено и не знам дали имам още чаршафи, но видях две одеяла на рафта в гардероба. Те ще свършат работа за две-три нощи. Щом не спиш с нея, на теб се пада таванската стая. През по-голямата част от годината там е адски студ или адска жега, но в момента температурата би трябвало да е идеална. Някъде имам спален чувал. Може още да е в джипа.
— Чудесно звучи. Благодаря.
— Това е най-малкото, което мога да направя за човека, който ми обеща един милион долара. Освен ако не си размислил.
— Не съм. — Били го поглежда крадешком. — Смяташ, че няма да успея да си взема парите.
— Не е изключено. — Бъки изважда кутия „Пал Мал“ без филтър от джоба на ризата си — Били е изненадан, че още се произвеждат — и му предлага да си вземе, но той отказва. Бъки пали цигарата със стара запалка „Зипо“ с емблемата на морската пехота и мотото Semper Fi, гравирани от едната страна. — Отдавна научих, че не бива да те подценявам, Уилям.
Дълго седят смълчани на верандата, двама мъже на люлеещи се столове. Били си е мислел, че на Пиърсън стрийт е тихо, но в сравнение с тази местност Пиърсън е шумна като строителна площадка. Някъде в далечината някой реже с верижен трион или пък бръмчи дърворезачка. Шумът от машината заедно с шумоленето на вятъра в клоните на боровете и тополите са единствените доловими звуци. Били гледа как една птица се рее с разперени криле в синьото небе.