— По-добре я вземи с теб.
Били се обръща към него, стреснат. Бъки държи в скута си стар железен пепелник, пълен с фасове от цигари без филтър.
— Моля? Полудя ли? Мислех, че мога да я оставя при теб, докато издиря Ник във Вегас.
— Може да остане, но е по-добре да я вземеш с теб. — Бъки гаси цигарата, оставя пепелника настрани и се привежда напред. — Сега ме слушай внимателно, защото не съм сигурен, че по-рано ме разбра правилно. Търсят те. Безскрупулни типове като този Дейна Едисън, за когото спомена. Те знаят, че ченгетата не са те хванали, знаят, че Ник те е преметнал и че има много голяма вероятност вече да пътуваш към него, за да си вземеш каквото ти се полага. Както и че ще го отрежеш от плътта му, ако не успееш да го получиш по друг начин.
— Като Шейлок във „Венецианският търговец“ — прошепва Били.
— Представа нямам кой е този, не съм гледал филма, но ако си мислиш, че това ще ги заблуди… — Бъки перва русата перука, която се е проскубала и трябва да бъде сменена, — значи наистина си тъпак. Те знаят, че си променил външния си вид, иначе нямаше да можеш да се измъкнеш от Ред Блъф. А щом пътуваш с кола, значи ще влезеш във Вегас по някой от пътищата, които водят натам. Със сигурност всички до един са под наблюдение.
— Първото, за което трябва да помислиш, са регистрационните номера на колата. — Бъки посочва края на верандата и автомобилите под нея. — В тази част на страната се среща по някоя и друга кола с регистрационни номера от Юга, но не са много.
Били мълчи. Стъписан е от собствената си глупост. Свалил е програма, за да блокира бордовия компютър на фюжъна, но развява южняшките регистрационни номера по целия път през Средния запад. Все едно си е окачил табела с надпис: ТУК СЪМ.
Не е нужно Бъки да може да чете мисли, защото всичко е изписано на лицето на Били.
— Не се коси. Почти всичко останало си направил както трябва, особено за човек, който е притиснат от обстоятелствата.
— Достатъчна е обаче само една грешка, за да ти нахлузят примката на врата.
Бъки не възразява, просто пали нова цигара и казва, че според него едва ли го търсят в щати като Оклахома и Канзас.
— По-скоро ще се съсредоточат на запад и ще следят пътищата неотлъчно. В Айдахо, Юта, може би Аризона, но най-вече в Невада и особено около Вегас.
Били кимва.
— Също така, ако те бяха забелязали и проследили, вече щяха да са пристигнали тук. — Бъки размахва ръка и оставя във въздуха диря от пушек. — Изолирано място. Идеално за престрелка. Мисля, че засега си в безопасност, късметът е на твоя страна. Което е добре и в едно друго отношение, защото документите за колата под наем са на името на Долтън Смит, нали?
— Да.
— Имаш ли други документи?
Били все още пази шофьорската книжка и кредитната карта на Дейвид Локридж, макар и да не може да ги ползва.
— Само компрометирани.
— Мога да ти направя нови, колкото за временно ползване. С помощта на Генератора за имена. Само че, ако ти направя кредитна карта, не я използвай. Нека служи само за реквизит. И трябва да смениш не само регистрационните номера, а цялата кола. Тази може да постои тук засега, и без това е много грозна.
— Но е много удобна — отвръща Били и отпива от бирата.
— Имаш ли пари? Преведе ми десетте процента от аванса, така че май имаш.
— Към четирийсет хиляди, но не в брой. В сметка в Ред Блъф са.
— На името на Долтън Смит ли е?
— Да.
Цигарата на Бъки е почти изгоряла. Той я гаси.
— В източния край на Сайдуайндър един тип на име Рики държи автокъща „Отлични коли втора употреба“. Не е ясно доколко е законна. Можеш да си купиш кола от нея. Всъщност по-добре аз да я купя. Мога да платя в брой, а ти да ми напишеш чек от името на Долтън Смит. Ще почакам и ще го осребря чак след като всичко приключи.
— Но ако ме убият, увисваш.
Бъки махва с ръка.
— Няма да ти купя беемве, а някоя таратайка, която да изкара достатъчно дълго. За хиляда и петстотин долара, най-много две хиляди. Всъщност може изобщо да не е кола. Май е по-добре да ти взема стар пикап, ръждясал и със скърцащи пружини, но с добър двигател. — Бъки поглежда слънцето с пресметлив поглед. — И едно от онези малки ремаркета, в които градинарите товарят косачките и другите си принадлежности.
Били вече си го представя. Пикап с олющена на вратите боя, ръжда по праговете и уплътнени с маджун фарове. Овехтяла каубойска шапка на главата му — чудесна маскировка. Би изглеждал като наемен работник, обикалящ от град на град.