— Те търсят мъж, който пътува сам — продължава Бъки. — Затова ти е нужна Алис. Ако двамата спрете в някое крайпътно кафене, където наемници пият кафе и държат под око магистрала 50, те ще видят само някакъв човек с дъщеря си или племенницата си, пътуващи с раздрънкан стар додж или форд.
— Няма да изложа Алис на опасност. — Най-неприятното обаче е, че тя вероятно би се съгласила.
— Взе ли я с теб, когато отиде да се разправяш с изнасилвачите?
Естествено, че не я беше взел, оставил я беше в близкия мотел, но преди да успее да отговори, задната врата се отваря и Алис се прибира.
16.
Тя излиза на верандата със зачервени бузи, усмихната и с разчорлена от вятъра коса и Били вижда, със съвсем лека изненада, че днес изглежда много красива.
— Горе е прекрасно! Вятърът е толкова силен, че за малко да ме отвее, но, мили боже, Били, вижда се безкраят.
— В ясен ден — потвърждава Били с усмивка.
Алис или не разбира препратката към филма с Барбра Стрейзанд, или е твърде впечатлена от видяното, за да се усмихне дори от любезност.
— В небето имаше облаци, но имаше облаци и в краката ми. Видях една огромна птица… едва ли е кондор, но…
— Напротив, може да е бил кондор — уверява я Бъки. — Срещат се по тези чукари, макар аз лично да не съм виждал.
— А от другата страна, сигурно ми се е привидяло, но май видях хотела, за който ми каза. Тогава примигнах — вятърът беше толкова силен, че ми течаха сълзи — и когато отворих отново очи, беше изчезнал.
Този път Бъки не се усмихва.
— Не си единствената, която го е виждала. Не съм суеверен, но не бих припарил до мястото, където някога се е издигал хотел „Панорама“. Лоши работи са се случили там.
Алис не му обръща внимание.
— Гледката беше прекрасна и разходката беше прекрасна. И познай какво, Били! На половин километър нагоре по пътеката има дървена колибка.
Бъки кима.
— Сигурно някога са я използвали за почивка през лятото.
— Изглежда чиста и суха, а вътре има маса и няколко стола. Когато вратата се отвори, влиза слънце. Може да пишеш там, Били. — Тя се поколебава. — Ако искаш, разбира се.
— Може би точно така ще направя. — Той се обръща към Бъки. — Откога имаш тази къща?
Бъки се замисля.
— От дванайсет години? Не, по-скоро от четиринайсет. Как лети времето. Гледам да идвам за по една седмица или няколко дни един-два пъти годишно. Да ме виждат из града. Да не съм съвсем непознат.
— Под какво име се представяш?
— Елмър Рандолф. Истинското ми малко име и презиме. — Бъки става. — Виждам, че сте взели яйца, и възнамерявам да ги направя по мексикански.
Той влиза в къщата. Били става и понечва да го последва, но Алис го хваща за китката. Той си спомня как е изглеждала, докато е носил безжизненото ѝ тяло на ръце към къщата на Пиърсън стрийт в проливния дъжд. Това не е същото момиче. Това е друго, по-ведро момиче.
— Иска ми се да живея тук — заявява тя отново.
Глава 18
1.
От уважение към гостите си Бъки е започнал да пуши на верандата, макар из цялата къща да витаят миризливите призраци на стотиците цигари „Пал Мал“, които е изпушил, откакто е пристигнал от Ню Йорк. На другата сутрин Били излиза при него, докато Алис се къпе. И пее под душа, което май е най-голямото доказателство, че се възстановява.
— Момичето каза, че пишеш книга — отбелязва Бъки.
Били се разсмива.
— Съмнявам се, че ще излезе чак книга.
— Каза и че днес може би ще отидеш да пишеш в лятната къща.
— Възможно е.
— Каза, че книгата си я бива.
— Струва ми се, че тя няма голяма база за сравнение.
Бъки сменя темата.
— Мислех си двамата с нея да отидем на пазар преди обед и да те оставим да работиш на спокойствие. На теб ти трябва нова перука, а на нея ѝ трябват разни женски работи. Не само боя за коса.
— Нима вече сте го обсъждали?
— Да, ако щеш вярвай. Аз обикновено се будя към пет — или по-скоро пикочният ми мехур ме буди — и след като се облекча, излизам да изпуша една цигара. Тя вече седеше на верандата. Гледахме изгрева. Поговорихме си.
— Как ти се стори?
Бъки килва глава по посока на долитащата от банята песен.
— На теб как ти се струва?
— Доста добре всъщност.
— И аз мисля, че е добре. Може да отидем чак до Боулдър, там има по-голям избор. И да се отбием в автокъщата на Рики Патерсън на връщане. Да разгледаме какво предлага. Може да обядваме в „Хенди Анди“.