— Ами ако издирват и теб?
— Теб са взели на мушка, Били. Предполагам, че са ме потърсили в Ню Йорк, може да са проверили в дома на сестра ми в Куинс, а после са се отказали, защото е безсмислено.
— Дано си прав.
— Знаеш ли какво? Първо ще спрем или в „Бъфало Ексчейндж“, или в „Комън Тредс“. Ще ти купим каубойска шапка, за да си я нахлупиш до ушите. Яхууу! — Бъки гаси цигарата. — Момичето много ти се възхищава, да знаеш. Мисли те за страшен пичага.
— Надявам се, че не се е изразила точно така.
В банята водата продължава да шурти. Алис още пее, което е чудесно, но на Били му се струва, че колкото и да се мие, ще ѝ е трудно отново да се почувства чиста.
— Всъщност — казва Бъки, — нарече те нейния ангел пазител.
2.
След половин час, след като парата в банята се е разнесла, Алис идва до вратата, докато Били се бръсне.
— Имаш ли нещо против да отида с него?
— Не. Забавлявай се, дръж си очите отворени на четири и не се притеснявай да му кажеш да намали радиото, когато пломбите ти започнат да дрънкат. Бъки имаше навика да го усилва до дупка, когато пуснат „Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ или „Лед Цепелин“. Едва ли се е променил.
— Искам да си взема една-две поли и блузи, както и боя за коса и перука за теб. Евтини гуменки. А също и бельо, което не е толкова… — Алис не довършва изречението.
— Бельо, каквото смотаният ти чичо би ти купил ли? Не се тревожи, че ще ме засегнеш. Мога да го понеса.
— Нищо му няма на бельото, което ми купи, но е добре да имам няколко чифта бикини. И сутиен, чиято презрамка не е вързана на възел.
Били е забравил за това. Също като за регистрационните номера на фюжъна.
Въпреки че Бъки е на верандата, където пуши и пие портокалов сок (Били няма представа как може да ги съчетава), Алис снишава глас.
— Само че имам съвсем малко пари.
— Остави Бъки да уреди сметката, а аз ще уредя нещата с Бъки.
— Сигурен ли си?
— Да.
Алис го хваща за ръката и я стисва.
— Благодаря ти. За всичко.
Благодарността ѝ е едновременно ненужна и напълно нормална. С други думи — парадокс. Той обаче не го споменава, а ѝ казва само: „Няма защо“.
3.
Бъки и Алис се качват в черокито и потеглят в осем и петнайсет. Алис се е гримирала и синините не се виждат. Вече са едва забележими дори без грим. От срещата ѝ с Трип Донован е минало повече от седмица, а младите оздравяват бързо.
— Обадете ми се, ако се наложи — заръчва ѝ той.
— Добре, тате — отвръща Бъки.
Алис обещава на Били, че ще му звънне, ако има нужда, но той вижда, че вече е въодушевена от предстоящото пътуване и си говори с Бъки, както си говорят нормалните хора (ако цялата тази ситуация може да мине за нормална), и си мисли какво ли ще види в тези непознати магазини. Какво ще пробва. Единствената следа от изнасиленото момиче, което Били е забелязал тази сутрин, е дългото ѝ стоене под душа.
След като те тръгват, Били поема по пътеката, по която Алис е минала вчера. Спира пред малката колиба, която Бъки нарича „лятната къща“, и надниква вътре. Дъсченият под не е боядисан, а единствените мебели са масичка за игра на карти и три сгъваеми стола, но какво повече му трябва? Само машинната, на която пише, и може би една студена кола от хладилника.
„Ех, живот си живеете вие писателите!“, мисли си и се чуди кой ли му е казал това. Май беше Ърв Дийн, охранителят в Джерард Тауър. Струва му се толкова отдавна, като нещо случило се в друг живот. И наистина е така. Случило се е в живота на Дейвид Локридж.
Отива до края на пътеката и поглежда над дефилето към отсрещния склон, чуди се дали ще види призрачния хотел на Алис. Вижда само няколко овъглени колони. Не вижда и кондор.
Връща се в къщата за лаптопа и кутийка кола. Занася ги на масата в лятната къща. На отворена врата вътре влиза достатъчно светлина. Сяда предпазливо на един от сгъваемите столове, но той се оказва достатъчно стабилен. Отваря файла с текста и скролва до момента, в който Тако подава мегафона на преводача им Фарид. Тъкмо се кани да продължи от мястото, на което Мъртън Рихтер го прекъсва, когато забелязва, че на стената има картина. Става да я разгледа отблизо, защото се намира в отсрещния ъгъл, а утринната светлина не стига чак дотам. На картината има храсти, подкастрени във формата на животни. Отляво има куче, отдясно — два заека, два лъва по средата и нещо подобно на бик зад лъвовете. Може и да е носорог. Картината не е много добре нарисувана, зеленото на животните е твърде крещящо и художникът незнайно защо е мацнал по едно червено петно в очите на лъвовете, за да им придаде зловещ вид. Били сваля картината и я обръща с лице към стената. Знае, че в противен случай погледът му непрекъснато ще се отклонява към нея. Не защото е хубава, а именно защото не е.