Так сви рамене, сякаш за да каже: това е положението, и ни поведе на бегом през двора, приведен. Ние го последвахме. На калдъръма имаше само една самотна футболна топка. Джордж Динърстайн я ритна пътьом.
Прекосихме двора, без да изстрелят по нас нито един куршум през обезопасените с решетки прозорци, и стигнахме до къщата. Застанахме по четирима от двете страни на двукрилата входна врата, която беше направена от дебело дърво и беше висока поне два метра. На нея бяха гравирани кръстосани ятагани над крилата котва — символът на Баптистките батальони. Поредният злокобен знак. Огледах се да видя къде е Фарид и го зърнах да стои до портата. Той видя, че го гледам, и сви рамене. Разбирах го. Фарид си имаше задължения и тази атака не влизаше в тях.
Тако посочи Чепа и Клев и им даде знак да тръгнат наляво и да проверят прозореца. Аз и Голямата стъпка тръгнахме надясно. Надзърнах през прозореца от нашата страна с надеждата, че ще успея да се дръпна навреме, ако някоя чалма решеше да ми отнесе главата, но не видях никого и никой не стреля по мен. Видях голяма кръгла стая с килими по пода, нисък диван, библиотека, в която беше останала само една самотна книга с меки корици, и преобърната масичка. На стената имаше гоблен с препускащи коне. Таванът беше висок почти колкото нефа на католическа църква в малък град, издигаше се поне на петнайсет метра до купола, през който проникваше слънчева светлина и създаваше впечатлението, че е почти плътна заради танцуващите в нея прашинки.
Отдръпнах се, за да направя място на Голямата стъпка. Тъй като мен никой не ме беше гръмнал, той погледа вътре по-продължително.
— От този ъгъл вратата не се вижда — съобщи Стъпката.
— Знам.
Обърнахме се към Так. Аз му показах с жест, че не е ясно дали вътре е чисто. От прозореца от другата страна Чепа му даде същия знак. Отново чухме стрелба, някои изстрели бяха надалеч, други по-наблизо, но със сигурност не идваха от нашия сектор. Голямата къща с купола беше тиха. Футболната топка, която Дин-Дин ритна, се беше спряла в ъгъла на двора. Вероятно в сградата не беше останала жива душа, но аз продължавах да опипвам колана си за шибаната обувка.
Осмината се събрахме отново от двете страни на входната врата.
— Трябва да се подредим — каза Тако. — Кой иска да е най-отпред?
— Аз — казах аз.
Тако поклати глава.
— Ти влезе първи последния път, Били. Стига си се бутал пред куршумите и дай възможност на някой друг.
— Аз искам да съм първи — каза Джони Капс и Тако каза:
— Добре, значи ти влизаш пръв.
Ето затова днес аз мога да ходя, а Джони — не. Съвсем простичко е. Бог няма някакъв грандиозен план, просто избира на случаен принцип.
Тако посочи Голямата стъпка, после входната врата. От дясното крило стърчеше голямо желязно резе, подобно на подигравателно изплезен черен език. Стъпката го натисна, но то не помръдна. Портата към двора беше отворена, може би защото в по-спокойни времена децата идваха тук да играят, но самата къща беше заключена. Тако кимна на Голямата стъпка и той подпря на рамото си пушката, заредена със специални сачми за разбиване на врати. Ние останалите се подредихме в стегната колона зад Джони. Клев беше втори, защото носеше картечницата. Тако беше зад Клев. Аз бях четвърти. Аптекаря беше най-отзад, както обикновено. Джони се потеше, докато се надъхваше. Виждах как устните му се движат: „Сега ще видите вие, проклетници“.
Стъпката чакаше сигнала на Тако и когато Тако го даде, взриви бравата. Голямо парче от дясното крило изхвърча заедно с нея навътре.
Джони не се поколеба нито за миг. Блъсна лявото крило с рамо и нахлу в къщата с вик:
— Къде сте копелета мръ…
Стигна само дотам, преди бунтовникът, който бе чакал отляво зад вратата, да открие огън с калашника си, насочен не към гърба на Джони, а към краката му. Панталоните му се издуха все едно ги развя морски бриз. Той извика. Вероятно от изненада, защото още не беше усетил болката. Клев се обърна към нас и извика:
— Назад, войници!
Ние се отдръпнахме и когато се отдалечихме достатъчно, той започна да стреля. Нагласил беше оръжието за продължителен огън, а не за откоси, и повали вратата заедно с мъжа зад нея сред хвърчащи трески; ятаганите станаха на прах. Бунтовникът падна на пода, надупчен на решето, но въпреки това посегна към една от гранатите на колана си. Хвана я, но тя се изплъзна от пръстите му все още неактивирана. Клев я изрита надалеч. Виждах Джони над рамото на Тако. Вече чувстваше болката. Крещеше и се гърчеше, докато ботушите му се пълнеха с кръв.