— Изведи го — нареди Тако на Клев, след което извика: — Докторе!
Джони направи още една крачка и се свлече. Крещеше:
— Улучиха ме, о, господи, улучиха ме лошо!
Клев тръгна напред с Тако по петите и в този момент започнаха да ни обстрелват отгоре. Трябваше да се досетим. Слънчевите лъчи с танцуващите в тях прашинки трябваше да ни подскажат, защото отвън не бяхме видели други прозорци. Стреляха през дупки, пробити ниско в основата на купола, където високата до кръста стена около терасата ги скриваше.
Клев бе улучен в гърдите и се олюля назад, стиснал картечницата. Бронираната му жилетка спря този куршум, но следващият го удари в гърлото. Тако вдигна очи към слънчевите лъчи и грабна картечницата. Куршум го удари в рамото. Други два се забиха с пукот в стената. Четвъртият го удари в брадичката. Челюстта му увисна, все едно беше закачена на панти. Той се завъртя към нас, при което шуртящата от тялото му кръв описа дъга, даде ни знак да отстъпим и тогава горната част на главата му се взриви.
Усетих удар и за миг си помислих, че някой ме е застрелял в гръб, но тогава Аптекаря претича покрай мен, стиснал развяващата се лекарска раница за едната презрамка.
— Не, не, горе са! — изкрещя Голямата стъпка, сграбчи другата презрамка на раницата и дръпна лекаря назад и само поради тази причина Клейтън Бригс Аптекаря все още е между живите.
Куршуми се забиваха в пода на голямата стая и пръскаха парченца плочки навсякъде. Куршуми се забиваха в килимите и вдигаха облаци прах и късчета плат. Един куршум се заби в гоблена и улучи препускащ кон в гърдите. Друг куршум удари масичката и я завъртя. Бунтовниците на терасата сега стреляха равномерно. Телата на Тако и Клев продължаваха да подскачат, защото продължаваха да стрелят по тях, може би за да са сигурни, че са ги убили, може би за да си изкарат яда, може би и двете. Но не стреляха по Джони, който лежеше по средата на стаята в разрастваща се локва кръв. И пищеше с цяло гърло. Можеха лесно да го довършат, но не искаха. Джони беше примамката.
Всичко това — от момента, в който Стъпката разби вратата, до момента, в който чалмите на терасата напълниха с куршуми труповете на Так и Клев, се случи в рамките на минута и половина. Може би по-малко. Когато нещо се обърка, то става за нула време.
— Трябва да измъкнем Капси — каза Чепа.
— Точно това искат да направим — възрази Дин-Дин. — Те не са глупаци, така че и ти не ставай глупак.
— Ако го оставим, ще умре от загуба на кръв — каза Аптекаря.
— Аз ще го измъкна — заяви Стъпката и се затича към вратата, превит почти на две. Сграбчи Джони за бронираната жилетка и започна да го влачи под дъжд от куршуми. Стигна до тялото на мъртвия бунтовник и тогава един куршум го уцели в лицето и това беше краят на Пабло Лопес от Ел Пасо, Тексас. Той падна по гръб и бунтовниците на терасата прехвърлиха огъня си върху него. Джони продължаваше да пищи.
— Аз мога да стигна до него — каза Дин-Дин.
— И Стъпката така си мислеше — отбеляза Чепа. — Тези негодници стрелят точно. — Обърна се към мен. — Какво да правим, Били? Да повикаме ли въздушни подкрепления?
Знаехме много добре, че една ракета „Хелфайър“ може да изпепели чалмите на терасата, но заедно с тях щеше да убие и Джони Капс.
— Аз ще ги застрелям.
Не изчаках отговор. Вече нямаше време за дискусии. Изтичах на двора и хвърлих автомата на земята.
— Изтегляте ли се, шефе? — попита Фарид.
Не му отговорих, а прекосих улицата тичешком до незавършения блок. Нямаше врата. Вътре беше сенчесто и миришеше на мокър цимент. Във фоайето имаше цяла съкровищница от консерви, пакетирани храни и шоколади „Хърши“. Имаше и стек кока-кола, а върху него купчина списания „Лов и риболов“. Някой предприемчив иракчанин явно използваше строежа, за да върти търговия.
Хукнах нагоре по стълбите. На първата площадка имаше купища боклуци. На втората някой беше написал със спрей ЯНКИ, МАХАЙТЕ СЕ — любимо послание в тази част на света. Още чувах стрелбата от другата страна на улицата и писъците на Джони Капс. Не чух кога са застреляли Пийт Кешман, но го застреляха. Дин-Дин каза, че последните думи на Чепа били: „Мога да стигна до него без проблем, вече е съвсем наблизо“.