Бъки му показва знака на победата с две ръце и продължава да ситни. Прави пирует и Алис се завърта в другата посока. Забелязва Били, подпрян на вратата, разсмива се отново и разклаща бедра, при което опашката ѝ се полюлява като махало. Песента на Том Уейтс свършва. Бъки отива до уредбата и взима думата на Боб Сийгър, преди да се е разпял за Бети Лу. После се тръшва на дивана и се потупва по гърдите.
— Прекалено стар съм за танци.
Алис, която още дълги години няма да е прекалено стара за танци, се обръща към Били въодушевено.
— Видя ли пикапа?
— Да.
— Идеален е, нали?
Били кимва.
— Който го види, след пет минути ще го е забравил. — Поглежда Бъки над рамото ѝ. — В какво състояние е?
— Рики твърди, че е добре за толкова стара бракма. Харчи малко повечко. Е, може би харчи доста повечко. С Алис го покарахме пробно и ни се стори добър. Окачването е поувиснало, но може да се очаква при стара таратайка като тази. На Рики му се откъсна от сърцето за три хиляди и триста.
— Аз го карах на връщане — хвали се Алис. Все още е опиянена от пазаруването или от танците, или и от двете. Били се радва за нея. — Със скоростен лост е, но аз се учих да шофирам на кола със скоростен лост. Вуйчо ме научи. Първо надолу, после настрани, леко напред и потегляш ти.
Били не може да сдържи смеха си. Той се е научил да шофира в Къщата на вечната боя, за да може да помага, след като Гад — Глен Дътън в книгата — е постъпил в армията. Господин Степенек — господин Спек в книгата — го е учил с помощта на същото стихче.
— Взех ти нещо — казва тя. — Само почаквай да видиш.
Хуква към съседната стая, за да го донесе, и Били поглежда Бъки. Бъки кимва и вдига окуражително палци: Всичко е наред.
Алис се връща с кутия, на която с декоративен шрифт е изписано КОСТЮМИ И АКСЕСОАРИ. Подава му я.
Били я отваря и изважда нова перука, сигурно два пъти по-скъпа от онази, която е поръчал от Амазон. Тази не е руса, а черна, прошарена щедро с бели косми, и е по-дълга от перуката на Долтън Смит. Косата е и по-гъста. Тогава му хрумва друга мисъл, която изтиква всичко останало от ума му.
— Не ти харесва. — Усмивката на Алис помръква.
— Напротив, много ми харесва.
Той рискува да я прегърне. Тя откликва. Значи всичко е наред.
7.
Денят, в който Били и Алис са пристигнали, е бил почти летен, но втората им нощ в хижата на Бъки е по-хладна, а свирещият в стрехите вятър е направо студен. Били изважда няколко кленови цепеници изпод верандата и Бъки пали малката желязна печка в кухнята. После сядат на масата и разглеждат снимките, които Били е принтирал, някои от Google Earth, други от уебсайта за недвижими имоти „Зилоу“. На тях се виждат дворът и интериорът на къща, разположена на Чероки Драйв №1900 в град Пают, който всъщност е северно предградие на Лас Вегас. Това е домът на Николай Маджарян.
Зад къщата се издигат хълмовете Пают. Сградата е снежнобяла и е на четири етажа, като всеки следващ е разположен малко по-навътре от предишния, поради което прилича на гигантско стълбище. „Вечер сигурно се разкрива великолепна гледка към центъра на Вегас мисли си Били, — особено от покрива.“
На изображенията от Google Earth виждат високата стена, обграждаща имота, централната порта и алеята, водеща до къщата — всъщност си е път, дълъг поне километър и половина. На около двеста метра от къщата има хамбар, може би конюшня, понеже до него има заграждение за разходка на коне. Има още три постройки, една голяма и две по-малки. Били смята, че прислугата живее в най-голямата, която едно време са наричали „общежитие“, а може би все още я наричат така. Другите две постройки сигурно служат за склад и работилница. Не вижда нищо, което да прилича на гараж, и пита Бъки какво мисли.
— Предполагам, че е вграден в склона на първия хълм. — Бъки почуква с пръст залесеното възвишение зад имението. — Само че вероятно прилича повече на хангар, достатъчно голям, че да побере десетина коли. Дори повече. Ник си пада по класически автомобили, поне така съм чувал. Предполагам, че всеки си има по някоя тръпка, която може да се задоволи само с пари.
„Има много неща, които не могат да се купят с пари“, мисли си Били.
Алис разглежда снимките от „Зилоу“.
— Боже, в тази къща има поне двайсет стаи. Вижте, отзад има басейн!
— Чудесно изглежда — съгласява се Били. — Има всички екстри. А може и още да е добавил, защото тези снимки трябва да са от времето преди Ник да купи имота. Платил е за него петнайсет милиона. Прочетох го на уебсайта „Зилоу“.