„А ме прекара с някакви си мизерни милион и половина“, мисли си.
Снимките на двора от уебсайта „Зилоу“ показват неща, които не могат да се видят в Google Earth. Моравата например — яркозелена и осеяна с лехи с цветя. Заграждението за конете е също толкова зелено. Тук-таме има насадени на групички палми, под чиято сянка са разположени градински мебели. Колко ли стотици хиляди галони вода са нужни, за да прилича имението на райска градина насред пустинята? Колко ли градинари? Колко домашни помощници? И колко главорези пребивават там постоянно, в случай че наемен убиец на име Били Съмърс реши да дойде да си потърси остатъка от кървавите пари?
— Кръстил го е Промънтъри Пойнт — казва Бъки. — Порових се, невероятно е какви неща можеш да откриеш само с достъп до компютър в наши дни, ако знаеш как да проникнеш в по-тъмните кътчета на интернет. Ник живее в имението от 2007 и тъй като планината му пази гърба, досега никой не го е безпокоил. Може да е станал малко небрежен, но не бих разчитал на това.
„Да — мисли си Били, — не можем да разчитаме на това.“ Човек, който е готов да се отърве така лесно от дългогодишен ценен сътрудник като Джорджо Пилиели, не бива да бъде подценяван. Единственото, което знае със сигурност, е, че Ник го търси. Чака го. Само че Ник едва ли има представа колко е ядосан Били. Сключили са сделка. Той е изпълнил задачата си. Вместо да изпълни своето обещание обаче, Ник го е прекарал. После се е опитал да го убие. Ако се срещнат лице в лице, Ник навярно ще отрече, но Били знае истината. Ник също я знае.
Бъки посочва едно място в двора на снимка от Google Earth.
— Това квадратче е кабинка за охрана, в която със сигурност има хора. Охранители. Гарантирам ти го.
Били не се съмнява. Пита се колко ли хора е наел Ник, за да пазят кралството му. Във филм със Силвестър Сталоун или Джейсън Стейтъм биха били десетки, въоръжени с всичко от картечници до базуки, но това е реалният живот. Петима, може би само четирима души с автоматични пистолети или пушки, или и двете. Но Били е само един и не е Силвестър Сталоун.
Алис изважда една снимка от Google Earth и я слага по средата на масата.
— Какво е това? Не го видях на никоя от снимките в „Зилоу“.
Бъки и Били поглеждат. На снимката се вижда западната част на зида, който свършва при скалисто възвишение. След малко Бъки казва:
— Мисля, че е служебен вход. Тези подробности не фигурират на снимките в сайтовете на агенциите по недвижими имоти, както не фигурират и бараките, в които държат боклука, докато дойдат да го извозят. Агенциите по недвижими имоти показват само блясъка. Какво мислиш, Били?
— Не знам. — Но започват да му хрумват интересни идеи. Колкото повече си мисли за очукания стар пикап, толкова повече му харесва. Както и новата перука.
8.
След вечеря Алис окупира банята, за да си боядиса косата. Когато Бъки ѝ предлага бира („Да укрепнеш“), тя приема. Чуват я как заключва вратата. Били не се изненадва. Съмнява се, че и Бъки е изненадан.
Бъки изважда още две бутилки бира от хладилника. След като си облича тънко яке и хвърля на Били суичър, двамата излизат на верандата и се настаняват на люлеещите се столове. Били чуква гърлото на бутилката си в бутилката на Били.
— Да пием за успеха.
— Добър тост — отвръща Били и отпива. — Искам да ти благодаря още веднъж, че ни подслони. Знаем, че не очакваше да ти дойдат гости.
— Сериозно ли искаш заглушител за рюгера?
— Да. Можеш ли да ми намериш и един „Глок 17“ и патрони за двата пистолета.
Бъки кимва.
— Няма да е проблем в тази околност. Какво друго ти трябва?
— Мустаци в същия цвят като перуката, която ми е купила Алис. Нямам време да си пусна моите. — Трябват му и други неща, но Алис несъмнено ще знае откъде да ги вземат.
— Какво си намислил? Може би е време да ми кажеш, за да мога да те разубедя.
Били му разказва. Бъки го слуша внимателно и накрая кимва.
— Рисковано е да отидеш в дома му, да влезеш в леговището на звяра, но може да се получи. Всички ловци на глави, които те търсят заради наградата, несъмнено се навъртат в центъра и най-вече в казиното на Ник. „Двойка шестици“ или както там се казва.
— „Двойно домино“.
Бъки се привежда напред и поглежда Били.
— Виж, ако се тревожиш за парите, които ми обеща…
— Не се тревожа за тях.
— … недей. Имам си достатъчно пари, а и се радвам, че се разкарах от града. Нямам представа защо останах там толкова дълго. Един ден някой ще взриви самоделна бомба на Пето авеню или ще връхлети някоя заразна болест и ще превърне всичко от Манхатън до Статън Айланд в гигантски развъдник на микроби.