Били е на мнение, че Бъки слуша прекалено много радиопредавания, но не казва нищо.
— Въпросът не е в парите, въпреки че ще ги взема, ако са у Ник. Той ме измами. Той ме прецака. Той е лош човек. — Били се усеща, че говори като тъпака, но не го интересува. — Той уби Джорджо или е поръчал да го убият. Искаше да убие и мен.
— Добре — казва тихо Бъки. — Разбирам. Въпрос на чест е.
— Не на чест, а на честност.
— Моя грешка. А сега си изпий бирата.
Били отпива голяма глътка и кимва към къщата, където в банята шурти вода. Отново.
— Тя как ти се стори по време на разходката? Добре ли е?
— В общи линии. Преди да влезем в „Комън Тредс“, за да ти купим каубойска шапка — забравих да ти я покажа, истинска красота, — малко се задъха и затананика някаква песничка. Не разбрах коя точно, но след малко се оправи.
Били знае коя е песничката.
— В автокъщата се развихри. Веднага хареса пикапа и се пазари с Рики, докато той не намали цената от четири хиляди и четиристотин на три и триста. Когато се опита да прекрати пазарлъка на три и петстотин, Алис ме хвана за ръката и рече: „О, Елмър, този човек е много мил, но сигурно се шегува!“. Представяш ли си?
— Всъщност да — отвръща Били и се разсмива, но Бъки остава сериозен. Били го пита какво го тревожи.
— За нещо, което в бъдеще може да се окаже проблем. — Бъки оставя бирата, обръща се към Били и го поглежда в очите. — Двамата с теб сме хора извън закона, нали? Напоследък този израз рядко се използва, но сме такива. Алис не е, но ако продължите да бягате заедно, ще се окаже в нашето положение. Защото е влюбена в теб.
Били оставя своята бутилка.
— Бъки, аз не… Не искам…
— Знам, че не искаш да спиш с нея, а може би и тя не иска да спи с теб след онова, което е преживяла. Но ти си ѝ спасил живота и си ѝ помогнал да се съвземе…
— Не съм…
— Добре, но си ѝ дал място и време, за да започне да се съвзема. Това не променя факта, че тя е влюбена в теб и ще те следва, докато не я пропъдиш, а ако не го направиш, ще я съсипеш.
След като изказва на глас мислите, които явно го безпокоят от известно време, Бъки спира да си поеме въздух, взима си бирата, изпива я до половината и се оригва гръмко.
— Оспори заключението ми, ако искаш. Това, че съм те подслонил за няколко дни, не означава, че няма да изслушам възраженията ти, така че давай, обори ме.
Но Били мълчи.
— Добре, вземи я с теб в Невада. Настани я в някой евтин мотел извън града, докато ти си свършиш работата. Ако се измъкнеш чист и вземеш парите, дай ѝ част от тях и я изпрати обратно на изток. Кажи ѝ да се отбие да ме види и ѝ напомни, че фалшивите документи са само временен камуфлаж. Тогава тя отново може да стане Алис Максуел.
Бъки вдига пръст, по който вече се забелязват първите изкривявания и възли на артрита.
— Но само, ако не я замесваш. Разбра ли?
— Да.
— Ако не се измъкнеш чист от тази работа, най-вероятно няма да си жив. Трудно ще ѝ е да го приеме, но трябва да знае. Съгласен ли си?
— Съгласен съм.
— Кажи ѝ, че ако минат няколко дни, сам ще прецениш колко точно, и не си се свързал с нея, трябва да се върне тук. Аз ще ѝ дам пари. Хиляда, хиляда и петстотин долара.
— Не е нужно да…
— Искам да ѝ помогна. Тя не е лигла, а като се има предвид какво е преживяла, би било съвсем нормално да се лигави. Освен това ще ѝ дам пари, които съм изкарал благодарение на теб. В момента ти си единственият ми клиент. Всъщност си единственият ми клиент от четири години. Приключих с финансовите измами. Твърде лесно биха могли да ме намерят, ако нещо се обърка, а съм прекалено стар за затвора.
— Добре. Благодаря. Благодаря ти.
Водата в банята спира. Бъки отново се привежда към Били над страничната облегалка на стола си.
— Да знаеш, че новородено котенце би се привързало към куче, което се грижи за него, вместо да го гони или изяде. Дори новоизлюпено патенце би се привързало към такова куче. Тя е привързана към теб, Били, и не искам да пострада.
Вратата на банята се отваря и Алис излиза на верандата. Облечена е със стар син халат, който трябва да е на Бъки; толкова ѝ е дълъг, че стига до босите ѝ ходила. Вдигнала е косата си на кок с помощта на десетина шнолки и я е увила с найлон. Цветът няма шанс да се доближи до платиненорусо, може би защото естествената ѝ коса е много тъмна, но въпреки това изглежда съвсем различно.