— Какво ще кажете? Още ми е трудно да преценя, но…
— Изглеждаш добре — отвръща Бъки. — Открай време си падам по мръсноруси мацки. Бившата ми жена имаше мръсноруса коса. Видях я да стои до джубокса в един бар и веднага я пожелах. Голям глупак се оказах.
Алис му се усмихва разсеяно, вперила очи в Били, чието мнение я интересува най-вече. Били разбира какво е имал предвид Бъки. Спомня си едно видео, което е гледал в YouTube, на птица, която се къпе в паничката с вода на куче, докато кучето — немски дог — клечи отстрани и я гледа. Спомня си и старата поговорка, че ако спасиш живота на някого, след това отговаряш за него.
— Изглеждаш страхотно — казва той и Алис се усмихва.
Глава 19
1.
Били и Алис прекарват при Бъки пет дни. На сутринта на шестия ден — деня в който Бог уж създал всички земни зверове и гадини — натоварват багажа си в доджа и се приготвят да тръгват. Били си е сложил русата перука и очилата със стъкла без диоптър. Тъй като доджът е пикап, всичките им чанти се побират в пространството зад седалката. Допотопната косачка за трева е в каросерията. При нея слагат машина за подрязване на храсти, машина за събиране на листа и стар верижен трион „Щил“. В ремаркето, празно, когато Били го е видял за пръв път, сега има четири талашитени варела, купени от „Лоу“. Двамата мъже са ги подритвали, докато им придадат подобаващо очукан вид, и са ги напълнили с различни инструменти, купени почти без пари от една разпродажба на иззета от банка работилница в Недерланд. Варелите са завързани за ремаркето с въжета за бънджи.
— Трябва да изглеждаш като скитащ работник от Дивия запад, само че от двайсет и първи век — заяви Бъки, докато подритваха варелите. — Пълно е с такива из Западната деветка. Пътуват от град на град, намират си работа за известно време, после се местят.
Алис го пита какво е Западната деветка и Бъки изброява щатите, които влизат в тази категория: Колорадо, Уайоминг, Монтана, Юта, Аризона, Ню Мексико, Айдахо, Орегон и — естествено — Невада. Били смята, че пикапът е добре дегизиран. Бездруго може да се окаже ненужна предпазна мярка по време на пътуването им; Бъки е прав — наемниците, които го търсят, ще насочат усилията си основно към района на Вегас. После обаче, когато стигнат до Промънтъри Пойнт, видът на превозното средство може да се окажеш решаващ.
— Приятно ми беше да ми гостувате — казва Бъки. Облечен е с гащеризон и тениска на групата Old 97’s. — Радвам се, че наминахте.
Алис го прегръща. Изрусената ѝ коса изглежда добре на слънцето.
— Били? — Бъки протяга ръка. — Пази се.
Били за малко да го прегърне, дотам са стигнали нещата напоследък, но не го прави. Никога не си е падал много по мъжкарските прегръдки, дори в пустинята.
— Благодаря, Бъки. — Той хваща ръката на Бъки с две ръце и я стисва леко, защото знае, че приятелят му изпитва болки заради артрита. — Благодаря ти за всичко.
— Няма защо.
Качват се в пикапа. Били пали. Първоначално двигателят изревава, но бръмченето се нормализира. Бъки се е съгласил да намери човек, който да закара фюжъна обратно в Ред Блъф, за да остане чисто името на Долтън Смит. „Още един човек, на когото трябва да се отблагодаря“, мисли си Били.
Обръща стария пикап към пътя. Тъкмо когато включва на първа, Бъки му дава знак да спре и дотичва до пикапа. Алис отваря прозореца от своята страна.
— Заповядай пак да ми гостуваш — кани я той. — Междувременно не се забърквай в неговата работа, чуваш ли ме?
— Да — отговаря тя, но Били си мисли, че може да го казва само за да угоди на Бъки. „Няма нищо — мисли си. — Мен ще ме послуша. Надявам се.“
Натиска клаксона за довиждане и потегля. След час и половина завиват на запад по 1-70 към Лас Вегас.
2.
Спират да пренощуват в Бийвър, Юта. Това е поредният мотел от типа, в който не задават много въпроси, но не е никак лош. Взимат си големи кутии с пържено пиле от „Лудата крава“ и две бири в кутийки от „Рей 66“. След вечеря сядат пред съседните си стаи, приближават неизменните шезлонги един до друг и пият студена бира.
— Прочетох останалата част от историята ти по пътя — казва Алис. — Много е хубава. Нямам търпение да продължа нататък.
Били се намръщва.
— Възнамерявах да приключа със случилото се във Фалуджа.
— Лалафалуджа — казва тя с усмивка. След миг пита: — Няма ли да разкажеш как си станал наемен убиец?
Думите ѝ го стъписват, защото са наистина дръзки. И, разбира се, са верни. Алис забелязва смущението му.