— Как започна да убиваш лоши хора, имам предвид. И как си се запознал с Бъки, бих искала да науча това.
„Да — мисли си Били, — бих могъл да опиша тези неща, може би трябва да го направя“. Защото ако онзи бунтовник зад вратата беше застрелял Джони в гърдите, вместо в краката, Били Съмърс нямаше сега да е тук. Нито Алис. Изведнъж го осенява прозрение — макар че май не би трябвало да се изненадва, — че ако Джони Капс не беше оживял, Алис Максуел можеше да умре от измръзване и шок на Пиърсън стрийт.
— Може да напиша и за това. Ако имам възможност. Разкажи ми за себе си, Алис.
Тя се разсмива, но не с безгрижния и звънък смях, който на Били толкова му харесва. Този смях е предпазлив.
— Няма кой знае какво за разказване. Винаги съм била невзрачна. Срещата ми с теб е единственото интересно нещо, което ми се е случвало в живота. Освен че ме изнасилиха. — Тя изсумтява тъжно.
Били обаче не се отказва.
— Израснала си в Кингстън с майка си и сестра си. Какво друго? Несъмнено има още.
Алис посочва притъмняващото небе.
— Досега не бях виждала толкова много звезди. Дори от хижата на Бъки.
— Не сменяй темата.
Алис свива рамене.
— Добре, но те предупреждавам, че ще умреш от скука. Баща ми имаше магазин за мебели, а майка ми му беше счетоводителка. Той умря от инфаркт, когато бях на осем, а Джери — сестра ми — беше на деветнайсет и учеше за фризьорка. — Алис попипва косата си. — Тя би казала, че изобщо не съм се боядисала правилно.
— Сигурно, но изглеждаш чудесно. Продължавай.
— В гимназията бях почти отличничка. Излизах от време на време на срещи, но си нямах гадже. В училище имаше популярни ученици, но аз не бях от тях. Имаше и смотани ученици — онези, на които всички се присмиват и им погаждат номера, — но аз не бях и от тях. В повечето случаи правех каквото ми казваха майка ми и сестра ми.
— Освен когато си избирала колеж.
— За малко да ги послушам и да уча за фризьорка, защото бях убедена, че няма да ме приемат в по-престижен колеж. Не бях покрила всички изисквания за допълнителни курсове в гимназията. — Тя се замисля. Били не я прекъсва. — Но една вечер вече се унасях в сън — и изведнъж се събудих. Сепнах се. За малко да падна от леглото. Случвало ли ти се е?
Били си спомня за Ирак и отговаря:
— Да, много пъти.
— Помислих си „Ако пак ги послушам, ще продължавам така вечно. Ако до края на живота си правя каквото ми кажат, един ден ще се събудя и ще видя, че съм остаряла, без да помръдна от Кингстън.“ — Поглежда го. — И знаеш ли какво биха казали мама и Джери, ако знаеха за случилото се в апартамента на Трип и че в момента пътувам с теб? Щяха да кажат: „Виждаш ли докъде се докара?“.
Били протяга ръка, за да я сложи на рамото ѝ. Алис се обръща към него, преди той да успее да я докосне, и той вижда жената, в която може би един ден ще се превърне, ако времето и съдбата са благосклонни.
— Знаеш ли какво бих казала аз? Бих казала, че не ми дреме, защото животът си е мой и заслужавам да го живея както искам.
— Добре. Добре, Алис. Това е чудесно.
— Да, така е. И още как. Стига да не те убият.
Това Били не може да ѝ обещае, затова не казва нищо. Гледат звездите още известно време и пият бира, а тя мълчи, докато накрая не съобщава, че ще си ляга.
3.
Били не си ляга. Получил е две съобщения от Бъки. Първото гласи, че озеленителната фирма, която поддържа Промънтъри Пойнт, се казва „Зеленина & Градини“. Мъжът, който отговаря за работниците, е Келтън Фриман или Хектор Мартинес, но може и да е някой друг. Във фирмата имало голямо текучество.
Второто съобщение гласи, че Ник често спи в казиното през седмицата, но се старае да се прибира в имението си в Пают за почивните дни. Особено в неделя. Не пропуска мач на Джайънтс по време на футболния сезон, добавил е Бъки. Всеизвестен е с това.
„Дори далеч от Ню Йорк нюйоркчанинът си остава нюйоркчанин“, мисли си Били и пише: Научи ли нещо за гаража?
Бъки веднага му отговаря: Не.
Били е взел снимките от Google Earth и „Зилоу“. Разглежда ги известно време. После отваря лаптопа и проверява няколко израза на испански. Няма да му се налага да ги изрича, когато настъпи моментът, но ги изговаря сега, повтаря ги по няколко пъти и ги запаметява. Почти със сигурност няма да му трябват всичките. Може и нито един да не му потрябва. Но е добре да е подготвен.
Me Ilamo Pablo Lopez.
Esta es mi hija.
Estos son para el jardin.
Mi es sordo y mudo: Глухоням съм.