4.
Отбиват се отново в „Лудата крава“ за закуска, после продължават. Били не иска да натоварва излишно стария пикап и не му се налага. До Вегас остават само триста и двайсет километра, а той възнамерява да отиде при Ник чак в неделя, когато се играе футболен мач и в имението в края на Чероки Драйв вероятно е най-спокойно. Няма да има градинари и майстори, може да няма и главорези. Проверил е програмата и е видял, че мачът на „Джайънтс“ срещу „Кардинале“ започва в четири следобед на Източното крайбрежие, което означава, че в Невада тогава ще е един часът.
За да убие времето, разказва на Алис как е влязъл в бранша, от който сега желае да се оттегли. Джони Капс е първата брънка от веригата, която завършва — поне до момента, остава му да изкове още една брънка — на магистрала 1-70 в посока запад.
— Джони е онзи, когото простреляли в краката във Веселата къща. Онзи, когото оставили жив, за да примамят и вас останалите вътре.
— Да. Клей Бригс — Аптекаря — го стабилизира и го транспортираха с хеликоптер. Джони прекара дълго време в скапана военна болница и се пристрасти към хапчетата, докато се опитваха да оправят с физиотерапия нещо, което не можеше да бъде оправено. Накрая Чичо Сам го изпрати по живо по здраво обратно в Куинс като пълен наркоман в инвалидна количка.
— Много тъжно.
— Е — казва Били, — поне историята с наркотиците имаше щастлив край за Джони. Братовчед му Джоуи се свързал с него. Той бил запазил италианската си фамилия Капицано, макар всички, разбира се, да го наричали Джоуи Капс. С разрешение от една от големите нюйоркски организации — и естествено картела Синалоа, който държал търговията с наркотици — Джоуи Капс въртял своя малка организация, толкова скромна, че била по-скоро банда. Джоуи предложил на ранения си братовчед работа като счетоводител, но само ако откажел наркотиците.
— И успя ли да ги откаже?
— Да. Разказа ми цялата история, когато се срещнахме пак. Влязъл в клиника за наркомани — братовчед му платил, — после ходеше на сбирки на Анонимни наркомани по три-четири пъти седмично до смъртта си преди няколко години. Умря от рак на белия дроб.
Алис се намръщва.
— Ходил е на сбирки на АН, за да се откаже от наркотиците, но в същото време е разпространявал наркотици, така ли?
— Не ги разпространяваше, само броеше и переше парите от търговията. Но в крайна сметка няма голяма разлика и аз веднъж му изтъкнах това. Знаеш ли какво ми отговори? Каза, че по света е пълно с бивши алкохолици, които работят като бармани. Разказа ми, че работел и като съветник в АН и някои от хората, на които помагал, се отказвали от дрогата и си оправяли живота. Така се изрази — „оправяли си живота“.
— Прекрасна илюстрация на израза, че лявата ръка не знае какво прави дясната.
Били ѝ разказва, че за малко да се запише за още една мисия в Ирак, но решил, че би бил луд, ако го направи — не само луд, но и чист самоубиец, — и се уволнил от армията. Размотавал се и се опитвал да реши с какво да се захване, след като години наред работата му била да стреля по други стрелци. Тогава го потърсил Джони.
Казал му, че имало един тип от Джърси, който обичал да сваля жени по баровете и после да ги пребива. Сигурно имал някаква травма от детството, която избивал чрез агресия, казал Джони, но майната им на травмите от детството, този тип бил много лош. Последната жена, която пребил, изпаднала в кома, а фамилията ѝ по една случайност била Капицано. Падала му се чак втора или трета братовчедка, но била Капицано. Единственият проблем бил, че този тип, този побойник, бил член на по-голяма и могъща организация с централа на другия бряг на реката в Хобокън.
Джоуи завел Джони Капс на среща с началника на въпросната организация и се оказало, че и онези от Ню Джърси не държали особено на този изрод. Той създавал проблеми, бил отвратителен stronzo madre с пръстени на всички пръсти на двете ръце, за да наранява по-жестоко жените, вместо да ги заведе у тях и да ги изчука като всеки нормален мъж или даже да ги оправи отзад, което някои мъже обичали, а дори и някои жени. Но никоя жена не обичала да ѝ размажат физиономията.
Проблемът бил, че босът не можел да даде разрешение на Джоуи Капс да очисти въпросния stronzo madre, защото щяло да последва отмъщение. Но ако го направел някой външен човек и ако двете организации — и тази от Хобокън, и много по-малката групировка от Куинс — си разделели разходите за поръчката, можели да извадят този трън от очите си. Мафиотска дипломация.
— И Джони Капс се обадил на теб.
— Да.
— Защото си бил най-добрият ли?