— Най-добрият, който той познаваше. И знаеше за миналото ми.
— За мъжа, който убил сестричката ти.
— Да, за него. Проучих жертвата преди да приема поръчката, запознах се с миналото му. Дори отидох на свиждане на жената, която беше изпаднала в кома. Поддържаха я жива с машини и си личеше, че няма да се събуди. Мониторът… — Били рисува с пръст права линия над волана. — И го очистих. Не се различаваше особено от онова, което правех в Ирак.
— Хареса ли ти?
— Не — отговаря Били без колебание. — Не ми харесваше в пустинята, не ми харесва и тук. Никога не ми е харесвало.
— Братовчедът на Джони ли ти уреди следващите поръчки?
— Още две, а една отказах, защото мъжът, когото трябваше да отстраня… Не знам…
— Не ти се е сторил достатъчно лош?
— Нещо подобно. Тогава Джоуи ме запозна с Бъки, а Бъки ме запозна с Ник и така се стигна дотук.
— Предполагам, че има още много интересни подробности.
Правилно предполага, но на Били не му се иска да разкрива повече и още по-малко да навлиза в подробности за ударите, които е изпълнил за Ник и други поръчители. Досега не е разказвал за това на никого и се отвращава да чуе тази част от живота си разказана на глас. Противна и нелепа е. Алис Максуел, студентка по икономика и жертва на изнасилване, седи в стар пикап с мъж, който си изкарва хляба, като убива. Това е шибаната му професия. Ще убие ли Ник Маджарян? Да, ако му се удаде възможност. Задава си следния въпрос: убийството за чест по-достойно ли е от убийството за пари? Едва ли, но това няма да го спре.
Алис мълчи замислено. След известно време казва:
— Разказа ми всичко това, защото смяташ, че няма да имаш възможност да го напишеш. Права ли съм?
Права е, но Били не иска да го изрича на глас.
— Били?
— Разказах ти го, защото искам да знаеш — отговаря той най-сетне и пуска радиото.
5.
Настаняват се в поредния малък мотел. Множество такива опасват като пръстен покрайнините на Лас Вегас. Докато Били ги записва на рецепцията като Долтън Смит и Елизабет Андерсън, Алис пъха четири долара в една от ротативките във фоайето. Когато пуска петия, десет жетона с формата на колела от каруца падат в слота с дрънчене и тя започва да писка като дете. Служителят на рецепцията ѝ предлага избор: десет долара в брой или кредити за мотела на същата стойност.
— Ресторантът добър ли е? — пита Алис.
— Бюфетът не е никак лош. — После снижава глас и добавя: — Вземи парите, скъпа.
Алис взима парите и с Били отиват в „Супер бургери“ малко по-нататък по улицата. Тя настоява да почерпи и Били не възразява.
Когато се връщат в неговата стая, Алис сяда на прозореца и гледа безкрайния поток коли към центъра и светването на лампите в хотелите и казината.
— Намирам се в Града на греха — диви се тя — и седя в мотелска стая с хубав мъж, два пъти по-възрастен от мен. Майка ми ще превърти, ако научи.
Били отмята глава и се разсмива.
— А сестра ти?
— Няма да ми повярва. — Тя посочва. — Тази планина Пают ли е?
— Ако е на север, значи е тя. Само че май не я водят за планина, а за хълмове. Ако изобщо има значение.
Алис се обръща към него, вече със сериозно изражение.
— Кажи ми какво ще правиш.
Били ѝ казва, при това не само защото се нуждае от помощта ѝ за подготовката. Тя го слуша внимателно.
— Струва ми се много опасно.
— Ако видя, че няма да се получи, ще изчакам и ще променя плана.
— Как ще разбереш дали няма да се получи? Ще чакаш да те споходи лошо предчувствие като приятеля ти Тако пред къщата във Фалуджа ли?
— Запомнила си го.
— Това ли ще чакаш?
— Да, така мисля.
— Но сигурно няма да се вслушаш в интуицията си и ще влезеш в имението. Както сте влезели във Веселата къща, а виж какво е станало там.
Били си мълчи. Няма какво да каже.
— Иска ми се да дойда с теб.
Били пак мълчи. Дори самата мисъл да не го ужасява, няма да може да изпълни плана, ако тя е с него. Алис е наясно с това.
— Толкова ли много ти трябват тези пари?
— Мога да се оправя и без тях, бездруго по-голямата част съм обещал на Бъки. Не го правя заради парите. Ник ме измами. Трябва да си плати, както си платиха момчетата, които те изнасилиха.
Сега е ред на Алис да си замълчи.
— Има и друго. Мисля, че идеята да ме убият след изпълнението на поръчката не е била на Ник, а съм абсолютно убеден, че не той е решил да обявят награда от шест милиона долара за главата ми. Искам да знам кой е поръчителят.
— И защо те е поръчал, нали?
— Да, това също.