6.
Първото, което Били прави на следващата сутрин, е да провери каросерията на стария додж. Всичко е налице. Не е изненадан, от една страна, защото всичко в каросерията и ремаркето е старо и очукано, но също така защото от опит през годините знае, че повечето хора са честни. Не взимат нещо, което не им принадлежи. Хората, които взимат разни неща насила хора като Трип Донован, Ник Маджарян и онзи, който стои зад Ник, — го вбесяват.
За малко да изпрати съобщение на Бъки с молба да провери каква кола кара Ник в момента — сигурно е паркирана във ВИП зоната на закрития паркинг пред „Двойно домино“ и несъмнено е лъскава с изработени по поръчка регистрационни номера, — но се отказва. Бъки вероятно би могъл да намери тази информация, но има опасност това да задейства някоя аларма. А подобно нещо не е желателно. Надява се Ник вече да е започнал да си отдъхва.
Веднага щом отварят магазините, с Алис отиват в най-близкия за козметика. Този път Били се нуждае от грим, но оставя Алис да купи необходимото. След това тя иска да отидат в някое казино. Идеята е лоша, но тя изглежда толкова въодушевена, че не може да ѝ откаже.
— Само че не в някое от големите на главната улица.
Алис отваря карта на телефона си и го упътва до „Хотелът и Залата за комар на Големия Томи“ в Източен Лас Вегас. На входа ѝ искат документ и тя показва тържествено шофьорската книжка на Елизабет Андерсън. Докато се разхожда и зяпа ококорено рулетката, масите за крапс и блекджек и вечно въртящото се Колело на парите, Били се оглежда за един определен тип мъже. Не вижда такива. Повечето от клиентите тук в покрайнините са майки и татковци, които могат да си позволят да изгубят малко пари.
Отново се замисля, че Алис е различна от момичето, което е прибрал в проливния дъжд. На път е да стане още по-самоуверено момиче, а ако планът му се провали и тя пострада по-тежко, вината ще е негова. Мисли си: „Трябва просто да се откажа и да я върна в Колорадо“. Тогава си спомня как Ник му е предложил плана за бягство до така наречената „тайна квартира“, като през цялото време е знаел, че пътуването до Уисконсин е щяло да приключи след едва десетина километра, когато Дейна Едисън е щял да го гръмне. Ник трябва да си плати. И трябва да се запознае с истинския Били Съмърс.
— Толкова е шумно! — възкликва Алис. Бузите ѝ са румени, а очите ѝ се опитват да обхванат всичко наведнъж. — На кое да играя първо?
След като оглежда рулетката, Били я завежда там и ѝ купува жетони за петдесет долара, като не спира да си повтаря „лоша идея, лоша идея“. Късметът ѝ на начинаеща е невероятен. За десет минути е напред с двеста долара и около рулетката са се събрали хора и я аплодират. На Били това никак не му се нрави и я завежда до редица ротативки с жетони от пет долара, където Алис прекарва още половин час и печели още трийсет долара. Тогава се обръща към него и казва:
— Натискаш копчето и поглеждаш, натискаш копчето и поглеждаш, после пак същото. Всъщност е доста глупаво, нали?
Били свива рамене, но се ухилва. Спомня си как Робин Магуайър разправяше, че можеш да се наречеш ухилен само ако зъбите ти се виждат.
— Ти го каза — отвръща той и се ухилва по-широко, за да се виждат зъбите му.
7.
След казиното отиват в кино „Сенчъри 16“ и гледат не един, а два филма, комедия и екшън. Когато излизат, навън почти се е стъмнило.
— Искаш ли да отидем някъде да хапнем? — пита Алис.
— С удоволствие ще спра някъде, ако си гладна, но аз се натъпках с пуканки и желирани бонбони.
— Бих хапнала един сандвич. Искаш ли да чуеш нещо хубаво за майка ми?
— Разбира се.
— От време на време, когато бях послушна, тя организираше „специален ден“, така го наричаше. Можех да закуся палачинки с шоколад, а после да правя почти всичко, което поискам, например да ям яйчен крем в дрогерията „Грийн Лайн“ или да ми купи плюшена играчка — ако не беше скъпа, — или да се возим с автобуса до последната му спирка, което аз много обичах. Била съм глупаво дете, не мислиш ли?
— Не.
Алис го хваща за ръка, сякаш е съвсем естествено, и я залюлява напред-назад, докато вървят към пикапа.
— Днешният ден беше такъв. Специален.
— Радвам се.
Алис се обръща към него.
— Гледай да не те убият. — Казва го разпалено. — Сериозно говоря.
— Няма, не се тревожи.
— Добре, няма да се тревожа.
8.
Но през нощта явно се е разтревожила. Били спи съвсем леко, иначе не би чул почукването на Алис, което е тихо и колебливо, едва доловимо. За миг си мисли, че то е част от съня му, сънува нещо, свързано с Шанис Акерман, но изведнъж се разбужда в мотела в покрайнините на Вегас. Става, отива до вратата и надзърта през ключалката. Алис стои отпред, облечена с широката синя пижама, която си е купила при обиколката по магазините с Бъки. Краката ѝ са боси, а ръката ѝ е стиснала гърлото и Били чува хрипливото ѝ дишане. Хриптенето е по-силно от почукването.