Той отваря врата, хваща я за другата ръка и я издърпва в стаята. Още докато затваря вратата, започва да пее:
— Ако днес отидеш в гората… Хайде, пей с мен, Алис.
Тя поклаща глава и едва си поема въздух.
— Не… мога…
— Напротив, можеш. Ако днес отидеш в гората…
— Тихо… — Хрип! — … стъп… стъп… вай… — Хрип!
Тя се олюлява, готова да припадне. Били си мисли, че е цяло чудо, че не е припаднала в коридора.
Той я разтърсва.
— Не, бъркаш текста. Пробвай пак. Как продължава песента?
— Изненада голяма те чака? — Все още се задъхва, но вече като че ли няма опасност да припадне.
— Точно така. Сега да я изпеем заедно. Недей да говориш, пей. Ако днес отидеш в гората…
Тя се включва:
— Изненада голяма те чака. Ако днес отидеш в гората, тихо стъпвай по тревата. — Поема си дълбоко въздух и издиша на пресекулки. — Трябва да седна.
— Преди да паднеш — съгласява се Били. Още я държи за ръка. Завежда я до стола под прозореца със спуснатото перде.
Алис сяда, вдига очи към него, отмята русата си коса от челото.
— Пробвах да я изпея в моята стая, но не успях. Сега защо се получи?
— Имала си нужда от дуетна половинка. — Били сяда на крайчеца на леглото. — Какво стана? Кошмар ли сънува?
— Да, ужасен беше. Едно от онези момчета… един от онези мъже… тъпчеше парцал в устата ми. За да спра да крещя. Или да пищя. Мисля, че беше Джак. Не можех да дишам. Бях сигурна, че ще ме удуши.
— Натъпкаха ли ти парцал в устата?
Алис поклаща глава.
— Не помня.
Но Били знае, че са го направили, Алис също знае. Той е получавал подобни пристъпи, не толкова страшни, нито толкова често колкото много други хора. Не поддържаше връзка с колегите си от Ирак — Джони Капс беше изключение, — но има специализирани уебсайтове и понякога влиза в тях.
— Напълно нормално е, така мозъкът на оцелели в битки се справя с травмата. Или поне се опитва.
— Аз такава ли съм? Оцеляла в битка?
— Да. Песента може да не действа всеки път. Мократа кърпа върху лицето може да не действа всеки път. Има и други трикове за преодоляване на панически атаки, можеш да прочетеш за тях в интернет. Понякога обаче просто трябва да почакаш да премине.
— Мислех, че вече съм по-добре — прошепва Алис.
— По-добре си. Но също така си подложена на стрес. — „Заради мен“, мисли си.
— Може ли тази нощ да остана тук? При теб?
Той почти ѝ отказва, но после поглежда бледото ѝ лице и умолителния поглед в очите ѝ и пак си мисли: „Заради мен“.
— Добре. — Иска му се да не носи само размъкнати боксерки, но ще трябва да се задоволи с тях.
Алис ляга на леглото и той ляга до нея. Лежат по гръб. Леглото е тясно и бедрата им се докосват. Били гледа тавана и си мисли: „Няма да получа ерекция“. Което е все едно да кажеш на куче да не гони котката. Краката им също се допират. Нейният е топъл и стегнат през памучната пижама. Той не е бил с жена, откакто е спал с Фил, и не иска да спи с тази до него, но мили боже…
— Мога ли да ти помогна? — Пита го тихо, но не плахо. — Не мога да се любя с теб… истински… но бих могла да ти помогна. С радост ще го направя.
— Не, Алис. Благодаря ти, но не искам.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Добре. — Тя се обръща с гръб към него и с лице към стената.
Били изчаква дишането ѝ да стане тихо и равномерно. Тогава отива в банята и си помага сам.
9.
Следващите няколко дни минават почти като на почивка и след това вече трябва да започне да се подготвя. Нататък по пътя има магазин „Таргет“ и след закуска отиват в него. Алис купува пластмасово шише с овлажняващ лосион и друго шише с пръскалка. Както и бански костюми. Нейният е скромен син цял бански. Неговият са широки бермуди с щампи на тропически рибки. Тя му купува и гащеризон, жълти работни ръкавици, дънкова риза и тениска с характерно за Вегас мото.
Къпят се в басейна на мотела, който се оказва изненадващо хубав за мизерните условия. Алис играе волейбол във водата с няколко хлапета, а Били лежи на шезлонга и ги гледа. Всичко му се струва толкова естествено. Биха могли да са баща и дъщеря на път за Лос Анджелис, където може би си търсят работа или роднини, които да помолят за дългосрочен заем или временен подслон.