Служителят на рецепцията се е оказал прав за бюфета — предлагат основно макарони със сирене и праисторическо говеждо в собствен сос, — но след близо два часа в басейна Алис си изяжда всичко от препълнената чиния и си сипва допълнително. Били не може да ѝ насмогне, въпреки че някога — по време на военната си подготовка например — е можел да я засрами с количествата храна, които е поглъщал. След обяда тя казва, че иска да поспи. Били не се изненадва.
Към четири отново излизат да пазаруват, този път в магазин за земеделски и градински принадлежности на име „Расти, бебче, расти“. Доброто настроение на Алис от сутринта е помръкнало, но тя не прави опити да го разубеждава за утре. Били ѝ е признателен. Увещанията може да доведат до спор, а той никак не иска да се кара с нея. Не и когато това може да е последният им ден заедно.
Когато паркират пред мотела, Били бърка в задния си джоб и изважда сгънат лист. Разгъва го, заглажда внимателно хартията и го залепя за таблото с тиксо от „Таргет“. Алис разглежда момиченцето, прегърнало розовото фламинго.
— Коя е тя?
Грижливите линии с флумастери на Шанис малко са се размазали, но сърчицата, реещи се от главата на фламингото, все още се виждат достатъчно ясно. Били докосва едно от тях.
— Момиченцето, което живееше в съседната къща в Мидуд. Утре ще бъде моя дъщеря. Ако се наложи.
10.
На Били му се иска да вярва, че няма да го окрадат, но на хората не може да се има пълно доверие. Старите инструменти и мръсните варели не са в опасност, но някой може да види нещата, които са купили от „Расти, бебче, расти“, и да реши да ги задигне, затова внасят торбите с покупките и ги оставят в банята на Били. Купили са четири чувала по 25 килограма с пръст „Миракъл Гроу“, пет чувала по 5 килограма с тор „Бъкару“ и един чувал 10 килограма с тор „Блек Коу“.
Алис оставя Били да внесе тора „Блек Коу“ — сбърчва нос и казва, че усеща миризмата дори през чувала.
Гледат телевизия в нейната стая и тя го пита дали иска да остане да спи при нея. Той отговаря, че е по-добре да не остава.
— Мисля, че няма да мога да заспя сама.
— И аз се съмнявам, че ще успея да заспя, но нека поне опитаме. Ела, дай прегръдка.
Тя го прегръща силно. Той я усеща как трепери, не защото се страхува от него, а тъй като се страхува за него. Алис не заслужава да се страхува изобщо, но ако все пак ще се страхува, този вариант е по-добър. Много по-добър.
— Нагласи си алармата за шест часа — заръчва ѝ, когато я пуска.
— Няма да ми се наложи.
Той се усмихва.
— Все пак я включи. Може пък да се изненадаш от себе си.
След като се връща в своята стая, пише съобщение на Бъки:
Чувал ли си нещо за Н?
Бъки отговаря незабавно.
Не. Най-вероятно е там, но не съм сигурен. Съжалявам.
Няма нищо, пише му Били, после настройва алармата на телефона си за пет часа. Съмнява се, че ще заспи, но може пък и той да се изненада от себе си.
Заспива за малко и сънува Шанис. Тя къса рисунката на фламингото Дейв и повтаря: Мразя те, мразя те, мразя те.
Събужда се в четири и когато излиза навън с новите ръкавици в една ръка, Алис седи на традиционния мотелски шезлонг, облечена със суичър с надпис ОБИЧАМ ЛАС ВЕГАС и гледа тънкия сърп на луната.
— Здрасти — казва Били.
— Здрасти.
Той отива до края на циментовата пътека и овалва новите ръкавици в пръстта. Когато е удовлетворен от вида им, изтупва прахта от тях и се изправя.
— Студено е — казва Алис. — Това е добре. Можеш да облечеш якето.
Били знае, че ще се стопли, когато слънцето изгрее. Може и да е октомври, но се намират в пустинята. Въпреки това ще облече дългото дънково яке.
— Искаш ли нещо за закуска? Сандвич с яйце от „Макдоналдс“? Има един денонощен наблизо.
Алис поклаща глава.
— Не съм гладна.
— А кафе?
— Да, бих пийнала кафе.
— Сметана и захар?
— Не, чисто, ако обичаш.
Той отива в празното фоайе и взима две кафета от традиционния мотелски автомат. Когато се връща, Алис пак гледа луната.
— Изглежда толкова близо, че сякаш мога да я пипна. Нали е красива?
— Красива е, но ти трепериш. Да влезем вътре.
Тя сяда на стола до прозореца и пийва малко кафе, после го оставя на масичката и заспива. Суичърът ѝ е голям и се смъква и оголва рамото ѝ. Били си мисли, че е красиво като луната. Седи, пие кафе и я гледа. Харесва му, че диша бавно и равномерно. Времето тече. „Никога не се спира“, мисли си Били.