3.
Въздухът е кристално ясен извън купола от смог, захлупил Лас Вегас, и може би има леко увеличителен ефект, защото когато Били приближава централния портал на имението, къщата сякаш се отдръпва назад, за да не го затисне. Стената е твърде висока и не вижда над нея, но знае, че от вътрешната ѝ страна има будка за охраната, а ако в нея има хора, те вече виждат старата му таратайка на мониторите.
Чероки Драйв свършва при Промънтъри Пойнт. Малко преди това един черен път се отклонява наляво. От двете му страни има табели. На тази отляво пише ПОДДРЪЖКА И ДОСТАВКИ. Другата гласи: САМО ЗА АВТОМОБИЛИ С ПРОПУСК. Думата САМО е написана с червени букви.
Били завива по черния път, като не забравя да вдигне шапката си малко по-високо. Потупва и предния джоб на гащеризона (рюгера със заглушителя) и страничния джоб (глока). Абсурдно би било да настройва оръжията, пистолетите стават единствено за стрелба на близки разстояния, но осъзнава, че не е пробвал нито един от двата, нито е проверил патроните. Голям смях ще падне, ако се наложи да стреля с глока и той засече. Или ако заглушителят на рюгера, сигурно направен в гаража на някой наркоман, запуши цевта на пистолета и той избухне в ръката му. Но вече е твърде късно да се тревожи за тези неща.
Стената на имението е от дясната му страна. Отляво растат иглолистни дръвчета, толкова близо до пътя, че клоните им закачат пикапа. Били си представя как по-големи автомобили — боклукчийски камиони, цистерни с газ, камиони за почистване на септични ями — пъплят едва-едва и шофьорите им проклинат целия свят, че пак трябва да минават оттук.
Стената завива под прав ъгъл и дърветата свършват. Стръмният наклон също свършва. Озовал се е на плато, вероятно изравнено с булдозери специално заради строежа на имението. Сервизният път описва дъга и завива отново към много по-скромната порта, която Били търси. От другата страна на стената се вижда покривът на хамбара, боядисан в характерното за фермите тъмночервено. Покривът е метален и блести на слънцето. След като му хвърля кратък поглед, Били извръща очи, та отблясъците да не го заслепят.
Портата е отворена. От двете ѝ страни има насадени цветя. На стената е монтирана камера, която обаче виси като птица с прекършен врат. Били е доволен. Предполагал е, че Ник може да се е поотпуснал, да е свалил малко гарда, и това е доказателство, че е прав.
В цветната леха отляво една мексиканка с широка синя рокля се е навела и разравя пръстта с лопатка. До нея има кошница с набрани цветя. Жълтите ѝ ръкавици са досущ като тези на Били. Носи сламено сомбреро, толкова голямо, че е чак комично. Стои с гръб към него, но когато чува пикапа — как няма да го чуе? — се обръща и Били вижда, че не е мексиканка. Кожата ѝ е потъмняла от слънцето и сбръчкана, но жената е бяла. Бяла старица.
Тя се изправя и препречва пътя на пикапа. Отива при него чак след като Били намалява, спира и отваря прозореца.
— Кой си ти и какво искаш? — После жената повтаря въпроса на испански и изпълва Били с още по-голямо удовлетворение и от счупената камера. — Qué deseas?
Били вдига пръст — един момент — и изважда бележника от предния джоб на гащеризона. За миг не може да се сети, но тогава си спомня и написва: Estos son para el jardin. Карам неща за градината.
— Ясно, ама защо ги караш в неделя? Казвай, Педро.
Били обръща на нова страница и написва: mi es sordo у mudo. Глухоням съм.
— Така ли? Хм. Разбираш ли английски? — Жената изговаря думите, като движи бавно устни.
Очите ѝ, тъмносини на фона на тясното лице, го гледат изпитателно. На Били му хрумват две неща. Първото е, че Ник е спуснал малко гарда… но не напълно. Охранителната камера е счупена и хората му сигурно са вътре и гледат мача с него, но тази жена е тук, навън, с лопатка и кошницата с цветя. Може би това е „чисто и просто случайност“, както би се изразила старата му приятелка Робин, но може и да не е, защото под сянката на едно дърво наблизо има бутилка вода и сандвич, увит в амбалажна хартия. Което подсказва, че жената възнамерява да работи в лехите до портата доста дълго. Може би чак докато мачът свърши и някой дойде да я отмени.
Това е едното. Другото е, че тя му се струва позната. Проклет да е, ако не я е виждал някъде.
Жената пъхва ръка през отворения прозорец и изщраква с пръсти пред носа му. Вонят на цигари.
— Lo entiendes?
Били приближава палеца и показалеца си, за да покаже, че разбира, но съвсем малко.
— Бас държа, че ако поискам да ти видя зелената карта, няма да можеш да ми я покажеш. — Смехът на жената е също толкова дрезгав, колкото гласа ѝ. — Е, защо си дошъл в неделя, амиго?