Били свива рамене и посочва към извисяващия се над стената хамбар.
— Да, и през ум не ми е минало, че си дошъл на следобеден чай. Какво трябва да занесеш в хамбара? Покажи ми.
На Били тази работа му харесва все по-малко. От една страна, защото жената може да реши да инспектира лично чувалите с торове и пръст в каросерията, но най-вече защото има тревожното усещане, че я виждал и преди. Което е невъзможно. Тя е твърде стара, за да е някое от кучетата пазачи на Ник, а той и бездруго не би наел жена за подобна работа. Ник е от старата школа, а жената е просто стара, домашна помощница, която са изпратили навън да наглежда служебния вход, докато те гледат мача, и е решила да убие времето, като набере цветя за вазите в къщата. Въпреки това има нещо гнило.
— Ándale, ándale! — Пак изщраква с пръсти под носа му. И това никак не му харесва, макар чувството ѝ за превъзходство — предразсъдъците в стил Тръмп, ако щете — да е ново доказателство, че маскировката му е убедителна.
Били слиза от пикапа, като оставя вратата отворена, и отива с нея до каросерията. Жената не ѝ обръща внимание, а се отправя директно към ремаркето. Оглежда варелите, изсумтява презрително, после се връща да огледа каросерията.
— Защо носиш само един чувал „Блек Коу“? Докъде си мислиш, че ще стигне?
Били свива рамене все едно не разбира.
Жената се надига на пръсти и плясва чувала. Сомбрерото ѝ се накланя.
— Само един! Един! Solo uno!
Били отново свива рамене — той е само доставчикът.
Жената въздъхва и му махва с ръка.
— Е, какво пък толкова. Влизай. Няма да звъня на Хектор в неделя следобед, за да го питам защо е изпратил някакъв глухоням да достави няколко мизерни торби, сигурно и той гледа шибания мач. Или пък някой друг мач.
Били свива рамене, за да покаже, че пак не разбира.
— Хайде, внасяй тия боклуци. Tómalo! После се пръждосвай в най-близката cantina, може пък да хванеш второто полувреме.
Трябва да се досети в този момент. Погледът ѝ би трябвало да му подскаже. Но не се досеща. Просто изважда късмет. Докато се качва в пикапа и сяда зад волана, я вижда в страничното огледало как се спуска към него. Дръпва се тъкмо навреме, накланя се и лопатката само го одрасква по ръката, малко над лакътя. Той затръшва вратата, при което защипва нейната ръка и лопатката пада на пода в пикапа до левия му крак.
— Ох, мамка му!
Жената издърпва ръката си толкова рязко, че тя отскача, и бута сомбрерото, което открива побеляла коса, вдигната на кок, прикрепен с фиби. Тогава Били се сеща къде я е виждал.
Тя бърка в един от джобовете на роклята си. Били бързо слиза от пикапа и я удря със замах по лицето. Жената се просва по гръб в лехата. Нещото, което е искала да извади, изпада от джоба ѝ. Мобилен телефон. Били за пръв път в живота си удря жена и когато вижда как бузата ѝ пламва, си спомня за Алис, но не съжалява, че я е ударил. Би могло да не е телефон, а пистолет.
Тя също го е познала. Не от самото начало, но е разбрала кой е. Добре е прикривала това до самия край. Вече няма смисъл от гащеризона, спрея за тен, перуката и каубойската шапка. Вече няма смисъл от рисунката на Шан, залепена за таблото на пикапа, която е възнамерявал да представи за творение на дъщеря си. Дали жената го е познала, тъй като многократно е разглеждала снимката му и го е видяла веднъж в Ред Блъф?
Или защото е жена, а те обикновено прозират по-бързо през маскировки? Тази идея може да е абсолютно невярна и сексистка, но Били някак си се съмнява.
— Това си ти, шибано копеле.
Били си мисли: „Изглеждаше толкова възпитана в кичозното имение под наем на Ник. Почти изискана.“ Естествено, тогава играеше ролята на сервитьорка. Сега си спомня как Ник ѝ е дал пачка с пари за Алън, готвача, запалил десерта „Аляска“, но не и на самата нея. Защото ѝ плаща заплата. Всъщност тя е част от семейството. Много забавно.
Тя изглежда зашеметена, но това може да е поредната преструвка. Във всеки случай Били се радва, че лопатката е паднала в пикапа. Той я хваща през раменете и я вдига да седне. Бузите ѝ се издуват като балони и тя отново му напомня за Алис, но Алис никога не го е гледала така, както тази жена го гледа сега. Погледът ѝ е убийствен.
Били изважда рюгера от джоба на якето си и допира дулото в сбръчканото ѝ чело. Наричат Франк Макинтош (но само зад гърба му) Франки Елвис, понякога Елвис Кубето. Той заресва косата си на голяма лимба отпред, също като нея. Същата коса, същото слабо лице, същото чело. Били си мисли, че би могъл да направи връзката по-рано и да си спести много неприятности, ако не беше огромното сомбреро.
— Здравей, Мардж. Не си толкова любезна, колкото докато ни сервираше вечерята.