Връща се тихо по коридора. Мачът явно пак е започнал, защото зрителите отново реват. Един от мъжете в бърлогата на Ник крещи:
— Фрасни го! Да! Точно така!
Били слиза по стълбите, без да бърза, но и без да се бави. Трима мъже са вперили очи в огромен телевизор. Двама от тях седят на фотьойли. Трети фотьойл — вероятно този на Франк — е празен. Ник седи по средата на дивана с широко разкрачени крака. Носи къси панталони, които са прекалено къси, прекалено тесни и прекалено крещящи. Шкембето му е опнало тениска на „Ню Йорк Джайънтс“ и подпира купа с пуканки. Другите двама също държат купи с пуканки, което е добре, защото ръцете им са пълни. Били ги познава и двамата. Единия е виждал в апартамента на Ник и в офиса на казиното. Май е счетоводител, със сигурност се занимава със сметки. Били не помни името му, Майки или Мики, или може би Марки. Другият е единият от двамата мними служители на „Градско благоустройство“. Реджи някой си.
— Къде се бавиш? — пита Ник. Другите двама вече са видели Били, но Ник не откъсва очи от мача на екрана. — Остави ги на…
Най-накрая забелязва шокираното изражение на гостите си, обръща глава и вижда, че Били стои в подножието на стълбите. Страхът и удивлението, които се изписват по лицето му, изпълват Били със задоволство. Не са компенсация за последните пет месеца от живота му, но са стъпка в правилната посока.
— Били? — Купата, подпряна на шкембето на Ник, се обръща и по килима се посипват пуканки.
— Здравей, Ник. Едва ли се радваш да ме видиш, но аз се радвам да видя теб. — Посочва с глока към счетоводителя, който вече е вдигнал ръце. — Как се казваш?
— М-Марк. Марк Абромовиц.
— Лягай на пода, Марк. Ти също, Реджи. По корем. С разперени крака и ръце. Все едно правите ангелчета в снега.
Те не възразяват. Оставят купите си с пуканки — внимателно — и лягат на пода.
— Имам семейство — казва Марк Абромовиц.
— Много хубаво. Ако си послушен, пак ще го видиш. Някой от двама ви въоръжен ли е? — Няма нужда да пита Ник, защото в нелепия му екип за мача няма място за скрито оръжие, дори за кобур на глезена.
Двамата мъже с лица надолу завъртат глави.
Ник повтаря името на Били, този път не като въпрос, а като радостно възклицание. Опитва се да влезе в любимия си образ на простодушен господар, но не му се получава.
— Къде изчезна, по дяволите? Знаеш ли откога се опитвам да се свържа с теб?
Били не би си направил труда да коментира тази абсурдна лъжа дори да няма по-належащи грижи. В стаята има и четвърти стол с полупразна купа пуканки до него.
— Подхождат практично с Баркли — говори коментаторът. — С Джоунс начело и…
— Изключи го — казва Били. Ник е господарят на къщата и господарят на дивана, тъй че дистанционното е у него, естествено.
— Какво?
— Глух ли си? Изключи го.
Когато Ник насочва дистанционното към телевизора, Били със задоволство забелязва потрепването на ръката му. Спортният коментатор замлъква. Сега са само четиримата, но четвъртият празен стол с купата с пуканки до него подсказва, че наблизо има и пети.
— Къде е той? — пита Били.
— Кой?
Били посочва празния стол.
— Били, трябва да ти обясня защо се наложи да изчакам, преди да ти се обадя. Възникна проблем при мен. Зара…
— Млъквай. — Какво удоволствие е само да му каже това и да не трябва да се прави на тъп. — Марк!
Краката на счетоводителя се сгърчват, сякаш го е ударил ток.
— Къде е той?
Марк отговаря веднага — много мъдро от негова страна.
— Отиде до тоалетната.
— Млъквай, глупако — заплашва го Реджи и Били го прострелва в глезена. Прави го, без да се замисли, но изстрелът му е точен, както обикновено, и съжалява точно толкова, колкото е съжалил, че е цапардосал Франк в кухнята. Реджи е участвал в плана да се отърват от тъпия Били Съмърс. Трябвало е да го вкара във фалшивия общински микробус, да го закара на няколко километра извън града, да го гръмне в главата и да си изтупа ръцете. Освен това тези неандерталци трябва да разберат кой командва парада.
Реджи изпищява и се преобръща по гръб, като се опитва да се хване за глезена.
— Шибано копеле! Простреля ме!
— Затвори си устата, ако не искаш аз да я затворя. Пробвай, ако не ми вярваш. — Насочва пистолета към Абромовиц, който го гледа с облещени очи. — Къде е тоалетната? Посочи.