Абромовиц посочва зад дивана. До стената са подредени три машини за пинбол с примигващи лампички, но звукът им е изключен заради мача. Зад тях се вижда затворена дървена врата.
— Ник, кажи му да излезе.
— Излез, Дейна!
„Значи това бил липсващият човек — мисли си Били. — Партньорът на Реджи от «Градско благоустройство». Рижавият фъстък със смешното кокче, който се заяде с мен в Джерард Тауър.“ Може би не той е очистил Кен Хоф, но има голяма вероятност да е бил именно той. Естествено, че е Едисън, защото всеки герой в една история трябва да бъде използван поне два пъти: правилото на Дикенс. И на Зола.
Той не излиза.
— Излез, Дейна! — провиква се Ник. — Всичко е наред!
Никакъв отговор.
— Въоръжен ли е? — обръща се Били към Ник.
— Ти сериозно ли? Да не мислиш, че когато поканя приятели да гледаме мач, те идват въоръжени?
— Мисля, че съвсем скоро ще разберем. Ник, полегналите ти на пода приятели знаят ли, че стрелям много точно? Знаят ли, че това ми е професията?
— Той е стрелец — уверява ги Ник. Мургавото му лице е прежълтяло. — Научил се е да стреля в Морската пехота. Снайперист е.
— Отивам до тоалетната, за да убедя Дейна да излезе. Ти очевидно не можеш да избягаш, Реджи, но вие бихте могли, господин Абромовиц. Тогава ще ви убия. Същото се отнася за теб, Ник.
— Никъде няма да ходя — уверява го Ник. — Ще изясним това недоразумение. Просто трябва да ти обясня защо…
Били пак му казва да млъкне и заобикаля дивана. Сега Ник е с гръб към него и Били с лекота ще го уцели в главата, ако се наложи. Видимостта му към Реджи и счетоводителя е препречена от дивана, но Реджи е прострелян в глезена, а семейният Абромовиц едва ли ще създава проблеми. Тревожи го само Дейна Едисън.
Били застава до пинбол машината, разположена най-близо до затворената врата.
— Излез, Дейна. Ако излезеш доброволно, може да останеш жив. В противен случай си мъртъв.
Не очаква отговор и не го получава.
— Добре, влизам.
„Как пък не“, мисли си, но се навежда, протяга ръка и хваща топката на вратата. В мига в който я завърта, Едисън стреля четири пъти, толкова бързо, че Били едва успява да различи отделните гърмежи. Вратата е тънка и в нея не се образуват дупки, хвърчат направо едри парчета от дъски. Били усеща движение зад гърба си, но не се обръща. Ник и Абромовиц може и да са побягнали, но няма да се опитат да го повалят, защото ще се изпречат пред залповете на Едисън. Те не са като онези наивници, хукнали да спасяват Джони Капс във Веселата къща.
Едисън ще очаква Били да се забави, докато се чуди дали е жив, затова Били не се бави. Застава пред разтрошената врата и изстрелва в нея шест куршума. Едисън надава писък. Чува се трясък и тогава — само реалният живот може да предостави подобен абсурд — водата в тоалетната се пуска.
С периферното си зрение Били вижда как Абромовиц се качва към първия етаж с поредица от елегантни като на газела подскоци. Няма представа какви ги върши Ник, но не възнамерява да гони Абромовиц, а сега не е подходящият момент да продължи да се оглежда. Вдига крак и ритва остатъците от вратата. Тя се отваря с трясък. Дейна Едисън лежи проснат върху тоалетната и кърви от главата и гърлото. Глокът му е в душкабината заедно с очилцата му с тънки рамки. Явно е натиснал лоста на тоалетното казанче, когато се е свлякъл. Завърта очи и поглежда Били.
— Ле…кар…
Били поглежда стичащата се по тоалетната чиния кръв. На Дейна не може да му помогне лекар. Дейна е на път към отвъдното. Били се навежда над него с пистолет в ръка.
— Помниш ли какво ми каза на раздяла, когато дойде в офиса ми в Джерард Тауър?
Едисън изгъргорва нещо. От устата му се стича струйка кръв.
— Аз помня. — Били опира дулото на глока в слепоочието му. — Каза: „Гледай да улучиш“.
Натиска спусъка.
5.
Когато излиза от тоалетната, Реджи се е надигнал на колене пред дивана. Били вижда горната част на главата му. Реджи също го вижда и вдига малък сив пистолет, който сигурно е бил пъхнат под някоя от възглавниците. Значи Ник все пак е бил въоръжен. Били изстрелва два куршума през облегалката на дивана, преди Реджи да успее да реагира, и главорезът пада и изчезва от поглед. Били стига до дивана с три бързи крачки и наднича над него. Реджи лежи по гръб с пистолет в една от отпуснатите си на килима ръце. Очите му са отворени и започват да се изцъклят.
„Трябваше да се задоволиш с простреляния глезен — мисли си Били. — На теб лекарите вероятно щяха да ти помогнат.“