Нещо пада навътре в мазето. Чупи се стъкло и се разнася ругатня „M’qifsh Karin!“ Били тръгва чевръсто натам, приведен ниско. Лампите в дъното, зад телевизора, са угасени, но Били вижда Ник в сумрака. С гръб е към него. Натиска бутоните на светеща клавиатура до стоманена врата. В това съседно помещение има маса за билярд и няколко ретро ротативки, както и количка с алкохолни напитки, която лежи катурната на една страна сред блещукащи парчета стъкло и острата миризма на разлято уиски.
Ник натиска трескаво копчетата и продължава да псува на албански или на какъвто там език е знаел като дете и от който е забравил всичко останало. Спира чак когато Били му нарежда да се обърне.
Ник изпълнява нареждането. Прилича на човек на прага на смъртта, което не е учудващо, защото точно там се намира. Но се усмихва. На лицето му играе едва доловима усмивка.
— Подходих погрешно. Трябваше да тръгна по стълбите като Марки, но… — Свива рамене.
— Това паник стая ли е? — пита го Били.
— Да. И знаеш ли какво? Забравих шибаната комбинация. — Поклаща глава. — Не, глупости. Просто ми изхвърча от главата за момент. Само четири цифри е, а си спомних само, че втората е две.
— Сети ли се вече?
— 6247 — казва Ник и неочаквано се разсмива.
Били кимва.
— На всеки може да се случи.
Ник се вглежда внимателно в него. Избърсва лъщящите си от слюнка устни.
— Говориш различно. Дори изглеждаш различно. Не си толкова тъп, на колкото се правеше, нали? Джорджо ми каза, но аз не му повярвах.
— Преди да го убиеш ли?
Били е готов да се закълне, че в очите на Ник проблясва искрена изненада.
— Джорджо не е мъртъв, в Бразилия е. — Ник го поглежда изпитателно. — Не ми ли вярваш?
— След номера, който ми извъртя, как да повярвам и на една твоя дума?
Ник свива рамене, сякаш за да каже, че има право.
— Може ли да седна? Краката не ме държат.
Били посочва с пистолета трите стола за зрители до билярдната маса. Ник отива немощно до средния и сяда. Протяга ръка зад гърба си и натиска копче, което включва трите лампи, окачени ниско над зеленото сукно.
— Не биваше да приемам поръчката. Но толкова много пари… заслепиха ме.
Били преценява, че разполага с малко време. Глупаво би било да се бави толкова, но може да поостане още малко. Защото иска отговори. Парите са на второ място. Още повече че е малко вероятно да си ги получи. Само във филмите гангстерът има огромна купчина пари в трезора. В последно време всичко се прехвърля по сметки чрез компютър. Парите вече почти не съществуват. Парите са се превърнали в призрака в машината.
— Шопара има заболяване на черния дроб. Всеки би заложил, че ще се гътне от сърце какъвто е дебел, но проблемът дойде от черния дроб. Нуждае се от трансплантация. Докторите отказаха да го оперират, ако не отслабне с поне сто килограма. В противен случай щял да умре в операционната. Затова замина за Бразилия.
— На дебелариум ли?
— В специална клиника. От онези, в които постъпиш ли, не можеш да излезеш, докато не свалиш необходимите килограми и не те освободят. Знае, че само така може да оцелее. Без никакви тройни чийзбургери.
Били започва да му вярва. Ник говори за Джорджо неизменно в сегашно време. Това малко прилича на начина, по който Едисън е пуснал водата в тоалетната вече почти безжизнен. Някои неща са прекалено странни, за да са измислица. Постъпването на Джорджи Шопара в концлагер за дебелаци несъмнено попада в тази графа.
— Джорджо знаеше, че ще го идентифицират бързо, след като убиеш Джоуел Алън, той е огромен като кит, но не му дремеше. Заяви, че така няма да може да се откаже в последния момент, макар да е въпрос на живот и смърт. Освен това искаше да се пенсионира.
— Сериозно? — Били си е мислел, че Джорджо е от онези хора, които ще умрат на работното си място.
— Да.
— Значи ще прекара старините си в Бразилия.
— Мисля, че в Аржентина.
— Скъпичко ще му излезе. Каква премия получи, за да ти помогне да ми устроиш капан?
Ник се поколебава, но отговаря:
— Три милиона.
— Три за Джорджо и шест за онзи, който ме убие.
Ник ококорва очи и се отпуска на стола. Смята, че щом Били знае това, вече няма шанс да се измъкне жив. Вероятно е прав.
— А се запъна да ми преведеш мизерните милион и половина, които ми дължеше. Знаех си, че си стиснат, Ник, но не подозирах, че си измамник.
— Били, нямаше да…
— Напротив, щяхте. Искам да го изречеш на глас, иначе те убивам на мига.
— При всички положения ще ме убиеш — отвръща Ник и макар гласът му да е спокоен, една сълза се стича по пълната му и идеално обръсната буза.