— Да. Да!
Били посочва къта с телевизора.
— И почисти тази кочина. Да не остане и следа. Разбра ли?
— Помогнете ми! Той не се свестява! — От горния етаж.
— Да. Какво възнамеряваш да…
— Влизай вътре.
Този път Ник си спомня комбинацията без проблеми. Вратата явно е херметически затворена като шлюз на космически кораб, защото се отваря с тихо съскане. Ник влиза в паник стаята. Хвърля на Били един последен поглед, в който се вижда, че вече не се смята за господар на всичко наоколо, и може би това отмъщение е достатъчно. Тоест би било, ако е окончателно. Били обаче знае, че няма да трае дълго.
— Поне веднъж в живота си постъпи достойно — казва той.
Ник затваря вратата и тя се заключва с изщракване. Били вижда мрежеста торба, пълна с билярдни топки, да виси на кукичка до един от столовете. Взима я и изсипва топките върху зеленото сукно на масата. Взима глока на Едисън от банята и малкия пистолет на Ник от безжизнената ръка на мъртвия Реджи. Слага двете оръжия в торбата. После претърсва джобовете на Реджи, неприятна задача, която обаче трябва да свърши, защото няма намерение да си тръгне със стар пикап, който невинаги пали от първия път. Намира ключа за автомобила на Реджи.
Прибирал е своя глок в джоба на гащеризона. Изважда го, докато се качва по стълбите. Вече чува майката на Франк — която започва да нарича наум Булката на Терминатора — да говори по телефона.
— У Ник! Да, идиот такъв, у Ник! Защо мислиш, че звъня на теб, а не в болницата?
Били отива по коридора до кухнята, като отново стъпва на пръсти. Не вижда Мардж, тоест Мама Елвис, но вижда ясно сновящата ѝ напред-назад сянка и сянката на телефонния кабел. Вижда и пушка „Мозберг“ до разперените крака на Франк Макинтош. Несъмнено е същата пушка, която охранителят Сал е носил преметната на рамо.
„Трябваше да я взема, докато беше време“, мисли си Били.
— Ела веднага! Той едва диша!
Били пада на колене и се навежда напред с протегната ръка. Мардж е избърсала кръвта от главата на Франк с кърпа и я е оставила върху тила му. Били хваща пушката за скобата на спусъка и я издърпва бавно с надеждата, че Мардж няма да го чуе и да се обърне.
Внезапно усеща студено потръпване по тила си и е сигурен, че е Ник. Значи все пак е имал оръжие в бункера. Излязъл е, качил се е по стълбите и сега се е прицелил в главата му. Били се обръща и чува как вратът му изпуква, убеден е, че това е последното, което ще чуе поне на този свят. Зад него няма никой.
Изправя се. Коленете му изпукват. Майката на Франк ги чува, заобикаля хладилника (не толкова голям, колкото телевизора, но почти) и го зяпва. На лицето ѝ има голяма синина и Били отново се сеща за Алис. Мардж още държи телефона, но е опънала кабела докрай и навитата спирала се е изправила. Устните ѝ се разтеглят и тя изръмжава.
Били насочва глока към проснатата фигура на сина ѝ, после вдига дулото пред устните си: Шшт.
Ръмженето продължава, но тя кимва.
Били се отдалечава заднишком по коридора, докато стига до входната врата.
6.
Джипът, паркиран на асфалтираната алея, има емблема с три диаманта върху решетката — същата като емблемата на ключодържателя на Реджи. Когато се качва в него, го обгръща миризмата на нова кола, която обаче губи битката с мириса от цигарите на покойния си собственик. На конзолата между предните седалки има алуминиева тарелка от пай, пълна с фасове. Били отваря прозореца и я изхвърля. Още нещо, което Ник ще трябва да почисти.
Мардж излиза на входната врата. На ярката слънчева светлина прилича на скелет.
— Ако синът ми умре, ще те намеря! — вика тя. — Ако той умре, ще те намеря и накрай света!
„Не се и съмнявам — мисли си Били. — Само че Франк си получи заслуженото, както и вие, госпожо.“
Не му се е предоставила възможност да покаже на Ник надписа на тениската си, но сега го извиква на Мардж.
Минава покрай трупа на Сал и излиза през отворената порта. След като стига до шосе 45, се обажда на Алис и ѝ съобщава, че е добре. Макар и неочаквано, се е измъкнал невредим. Само с една драскотина от лопатката на Мардж.
— Слава богу — казва Алис. — Успя ли…
— Прибирам се след два часа, може и по-скоро. Намерих по-хубава кола. Сега карам зелен джип „Мицубиши“. Събери багажа. Заминаваме. По пътя ще ти разкажа всичко.
Няма да премълчи нищо. Тя заслужава да знае всичко, особено след като възнамерява отново да я помоли за помощ. Още не е решил как точно ще действа, има само смътен план, но му е хрумнала идея. Алис сама трябва да реши, но има важна причина да ѝ разкаже всичко. Смята, че тя сама ще се досети.