— Къде отиваме? При… онзи твой приятел ли?
— За начало. Ти можеш да останеш там или да дойдеш с мен на изток, за да довършим тази работа. Сама ще решиш.
Отговорът ѝ е светкавичен:
— Идвам с теб.
— Не решавай сега. Почакай, докато ти кажа къде отивам. И защо.
Били затваря. Напред се простира обгърнатият в смог Лас Вегас, от който с радост ще си тръгне. Надписът на тениската му, типичното за Вегас мото, което не е успял да покаже на Ник, но е извикал на майката на Франк, е: АКО ИСКАШ ДА ИГРАЕШ, ТРЯБВА ДА ПЛАТИШ. Има още някой, който трябва да си плати: Роджър Клърк.
Той е много лош човек.
Глава 21
1.
Когато спира пред мотела, Алис го чака на мястото, където е бил паркиран старият пикап. Прегръща го веднага щом слиза от колата, направо се хвърля в обятията му. Без колебание. Той я прегръща по същия начин. След това е малко развеселен и малко натъжен от първия ѝ въпрос, защото го задава млада жена, която вече разсъждава като престъпничка.
— Разумно ли е да се возим с този джип? Няма ли да ни спре полицията?
— Няма проблем. Проследяващото устройство беше изключено. Което не ме изненадва. — Освен това собственикът е мъртъв, а Ник няма да се обади на ченгетата. Би му се наложило да дава прекалено много обяснения. Отгоре на всичко сега Били разполага с информация, която може да направи него и цялата му дейност на пух и прах.
— Събрах всичкия багаж. Не беше много.
— Добре. Да тръгваме. По пътя можеш да направиш резервация в някой мотел в Уендоувър. Градът е в Юта, недалеч от границата с Колорадо.
Алис оглежда мотела, в който са настанени в момента.
— Съмнявам се, че мотелите, в които отсядаме, имат уебсайтове. Не е изключено, но… — Тя свива рамене.
— Направи резервация в някой по-голям мотел. Името на Долтън Смит е непокътнато, а опасността премина. Никой няма да ни търси.
— Сигурен ли си?
Били се замисля и решава, че е сигурен. Последните му думи към Ник са били: „Поне веднъж в живота си постъпи достойно“ и смята, че Ник, който е бил сигурен, че ще умре в подземната си бърлога, ще се държи достойно. Поне за известно време. Има и още нещо. Ако Били успее да се добере до Клърк, Ник Маджарян ще се отърве, при това може би с бонус от шест милиона долара в някоя от многобройните си банкови сметки.
През това време Алис го гледа в очакване.
— Сигурен съм. Да вървим.
2.
Историята е дълга, но до Уендоувър има пет часа път, а те ще са предостатъчно, за да ѝ разкаже какво знае и до какво заключение е стигнал. Но преди да потеглят, Били включва телефона си и проверява в интернет името на Роджър Клърк. Според кратката му биография е роден през 1954, което означава, че е на шейсет и пет, но на снимката изглежда поне с десет години по-стар. Той е блед, оплешивяващ, сбръчкан, с двойна брадичка. Очите му приличат на пъргави животинчета, обитаващи отпуснати хралупи от плът. Лицето е на човек, който води напрегнат живот и си угажда.
— Това е мъжът, който е забъркал цялата каша — казва Били и ѝ подава телефона.
Алис пише нещо и плъзва пръст по екрана, докато Били изкарва колата от паркинга и се отправя към шосе 15. Тя се привежда над телефона и отмята изнервено косата от лицето си.
— Майко мила. Според Уикипедия той на практика държи целия свят, поне по отношение на медиите.
Били пак си спомня за първата среща с Кен Хоф, когато седяха под сянката на чадър пред кафене „Слънчевото“ срещу сградата, от която Били щеше да стреля. Хоф на чаша вино, Били на диетична кола. Още тогава Хоф изглеждаше отчаян, въпреки душевната си нагласа, заради която се беше забъркал в големи неприятности и скоро щеше да си навлече още по-големи беди. Тази нагласа се състоеше в пълното убеждение, може би внушено в детството, че той е звездата във филма „Бляскавият живот на Кен Хоф“ и колкото и зле да стане положението, в крайна сметка той ще победи и ще спечели момичето, златния часовник и всичко останало.
— Вестници, уебсайтове, киностудио, две стрийминг платформи…
— И телевизии — добавя Били. — Не забравяй за телевизиите. Включително Канал 6 в Ред Блъф, единственият канал, който се сдоби с кадри от убийството пред съда.
— Мислиш ли, че…
— Да.
— Мамка му — изругава Алис тихо.