— Абсолютно, омел се е — съгласява се Били. — А ако не беше застрелял онези двамата заради загубата си на покер, сигурно още щеше да си живее живота някъде надалеч. Дори да ги беше убил, ако не се беше върнал в Ел Ей и не беше взел някаква писателка за проститутка, може би още щеше да е жив.
— Защо Клърк би… собствения си син. Защо?
— Мога само да ти предам обяснението на Ник. Вероятно има и други подробности, но нямах много време да го слушам.
— Заради майката на онзи мъж. Мардж.
— Да, заради Мардж. Знаех, че е тръгнала към централната порта и че несъмнено знае кода за достъп, а бях оставил охранителя…
— Сал.
— Да, него. Оставих го на двора с пушката. Затова имах време само за съкратената версия.
— Тогава ми разкажи нея.
— Клърк е стар. Не толкова на години, колкото физически, има безброй здравословни проблеми. Трябвало да посочи свой наследник — сигурно за да не мърмори бордът на директорите — и масово се очаквало това да бъде Патрик, по-големият син. Но Патрик бил наркоман и купонджия, който изхарчвал сумата си за годишна издръжка още през април и на първи май ходел при татко да моли за още.
Алис се усмихва.
— Трябвало е да ходи да моли майка си. Жените често са по-меки.
— Майката на Патрик умряла от свръхдоза. Хапчета. Може и да е било самоубийство. Може би дори убийство. Клърк е разведен с майката на малкия си син Девин.
— Мисля, че даваха репортаж за това по телевизията. Тя направи официално изявление или нещо подобно.
Били кимва.
— Онова, което ми разказа Ник, ми напомня на приказката за щуреца и мравката, само че в тази има и баща, който е достатъчно умен, за да види разликата. Патрик бил щурецът. Девин, по-малък от него с четири години, бил мравката. Предприемчив и умен. Трудолюбив. Надежден. Клърк повикал синовете си и ги уведомил за решението си. Патрик побеснял. Смятал, че той има великолепни идеи за развитието на УУЕ, а брат му е просто обикновен чиновник.
Били се сеща за злите очички на снимката и си представя как Клърк казва нещо дипломатично от рода на: „Взел си невероятните си идеи от слушащите хип-хоп малоумни либералчета, с които смъркаш кока“. Както и да се е изразил, е разярил сина си. В повечето случаи подобна ярост би отшумяла, но Роджър Клърк имал ахилесова пета и Патрик или вече е знаел за нея, или е разбрал малко след това.
— Нямам представа как е разбрал, Ник не ми каза. Навярно и самият той не знае. Може би Патрик е разбрал от кръга си богати и разглезени приятели. Може да е дочул нещо случайно. Но не е бил съвсем глупав, защото успял да навърже нишките и да стигне до малка къща в покрайнините на Тихуана.
— Публичен дом.
— Не точно. Заведението се финансирало лично от Клърк, така каза Ник, и го използвал само той. Правел парични дарения, големи суми, на братя Феликс, които на практика управляват картела в Тихуана. Може да им е правил и други услуги. Като пране на пари. Няма значение. Ник твърдеше, че Клърк никога не водел там приятели, защото подобни неща се разчуват.
— Патрик работел ли е за картелите? — пита Алис. — Например да прекарва наркотици през границата? Имаше конкретна дума.
— Да изпълнява ролята на муле — отговаря Били. — Възможно е.
— Може от тях да е научил. Навярно информацията е изтекла от картела.
Били я потупва по рамото.
— Добро заключение. Никога няма да разберем със сигурност, но е по-логично от това да го е чул от приятел.
Алис се усмихва на комплимента, но само за миг. Според Били усеща накъде вървят нещата. Не толкова интелигентно момиче едва ли би се досетило, момиче, което не е било изнасилено наскоро, но Алис прави връзката.
— Клърк си падал по малки момиченца.
— Колко малки? — пита тя.
— Ник каза, че били тринайсет-четиринайсет годишни.
— Господи.
— Става по-лошо. Искаш ли да чуеш?
— Не, но продължавай.
— Поне веднъж — казал на Ник, че се е случило само веднъж — момичето било много по-малко.
— На дванайсет ли? — По изражението ѝ личи, че колкото и долен мръсник да е старият гущер, ѝ се иска да вярва, че извращенията му си имат граници.
— Според Клърк била на не повече от десет, а Патрик имал снимки за доказателство. Обяснението, което Роджър Клърк дал на Ник по време на срещата им на онзи остров, гласяло, че бил „много пиян и просто искал да види какво е усещането“.
— Мили боже.
— След това плочките на доминото просто паднали една след друга. Патрик имал снимките на флаш памет. Кълнял се, че това са единствените копия и че човекът, който снимал, бил мъртъв и заровен в пустинята. Поискал от баща си да го назначи за директор на корпорацията и да му прехвърли всичките си дялове, за да държи мнозинството от гласовете и да обезсмисли всякакви възражения от страна на членовете на борда за новата посока, в която искал да развива УУЕ. Искал брат му — „проклетият ми брат“, както го наричал според Ник — да бъде прехвърлен в офиса в Чикаго, което, предполагам, в медийния бизнес е като да те заточат в Сибир. Искал промените да влязат в сила от 1 януари 2019 и искал всичко да бъде изготвено в писмен вид. Чак тогава щял да предаде на баща си флашката със снимките.