— Но как Клърк би могъл да е сигурен, че някъде няма копия на снимките?
Били свива рамене.
— Може да е имало. Във всеки случай какъв избор имал? А Патрик трябва да е бил достатъчно умен, за да знае, че ако снимките изтекат, акциите на компанията ще се сринат независимо кой е директор.
Алис размишлява малко и казва:
— В известен смисъл е като неизбежно взаимно унищожение.
— Предполагам. От Ник разбрах, че Клърк се съгласил и веднага щом адвокатът му подготвил писмено изявление, че възнамерява да се пенсионира и да прехвърли компанията на големия си син, което било записано в протоколите на борда, Патрик предал флашката на баща си. А той я унищожил. Патрик не предполагал, че баща му ще се обърне към Ник Маджарян, за да наеме човек, който да го убие. Просто нямал толкова богато въображение.
— Не е като в приказката за щуреца и мравката. По-скоро е като в пиеса на Шекспир. Някоя от по-кървавите.
— Сега, след като Патрик е мъртъв, когато Клърк се оттегли — а с оглед на здравословното му състояние това ще стане скоро, — Девин ще поеме компанията.
Били спира на една бензиностанция, защото трябва да зареди мицубишито, а и гърлото му е пресъхнало. Алис оглежда какво се предлага в магазина и отива до тоалетната, докато Били плаща. Когато се връща в колата, по бузите ѝ се стичат сълзи.
— Съжалявам. — Покупките ѝ са в бяла найлонова торбичка. Изважда пакет носни кърпички, избърсва си носа и опитва да се усмихне. — Но докато бях в тоалетната, направих резервация в мотел „Рамада“ в Уендоувър. Отзивите за него са добри.
— Добре. И няма нужда да се извиняваш.
— От ума не ми излиза какво е причинил този ужасен човек на едно дете. Той заслужава да умре.
„Това е планът“, мисли си Били.
4.
Когато приключва с разказа — отново навързвайки наученото от Ник със заключенията, до които е стигнал на връщане от Промънтъри Пойнт, — някои от колите по магистралата вече са пуснали фаровете.
— Клърк казал на Ник, че иска най-добрият в бизнеса да изпълни поръчката, човек, който ще си свърши работата, ще се измъкне чист и после няма да обели думичка по въпроса. Ник отвърнал, че познава такъв човек…
— Теб ли?
— Каза, че първо си помислил за мен, но дори не се обадил на Бъки, тъй като бил убеден, че ще откажа, защото Патрик Клърк като че ли не бил достатъчно лош, за да отговаря на изискванията ми. Представил поръчката на Алън като обикновено разчистване на сметки.
— Така ли го нарекъл? „Разчистване“?
— Да. Сумата, за която се договорили, била осемдесет хиляди долара, двайсет предварително и останалите след това. В общи линии същият начин на плащане, който обещаха на мен, само че за по-малка сума.
Алис кима.
— Ник не е искал Алън да знае колко важна е поръчката. Колко голям е бил залогът.
— Да. Ник нямал никакви скрупули, защото Алън бил такъв, за какъвто аз винаги се представях — обикновен изпълнител, който оправя възникнали проблеми с пушка, вместо с други инструменти. Дал на Алън снимки на блока, в който живеел Патрик, на апартамента му, кода за служебния вход, колата, с която трябвало да се измъкне след удара — всичко, от което се нуждаел, за да свърши работата бързо и чисто. — Били се смълчава за момент. — Ник не ми разказа тези подробности, но съм работил с него и преди. Знам каква е процедурата. Не казал обаче на Алън каква е причината, а Алън не попитал.
— Но Алън е попитал Патрик, нали? Преди да го убие.
Били обмисля предположението ѝ.
— Възможно е, но ми се струва, че това не е в стила на човек като Джоуел Алън. Според мен той по-скоро е изпълнявал поръчките, без да задава въпроси. Без приказки, просто вдига оръжието и стреля.
— Може Патрик да му е предложил флашката в замяна на… — Алис млъква. — Само че не би могъл да го направи, нали? Защото флашката не е била у него. Той е смятал, че всичко ще е наред след официалното съобщение за новото му назначение.