— Тогава Маджарян е наел теб.
— Да, горе-долу по това време. За да ме внедри на мястото, от което по-късно да стрелям. Дотогава Алън вече е бил поставен в изолация заради нападението срещу него. Предполагам, че е било предварително планирано. Може би идеята е била негова, може да е била на адвоката му. Във всеки случай се е озовал в отделна килия, докато течало обжалването. Срещал се редовно със скъпоплатения адвокат, който го уверявал, че положението е под контрол. Тоест ще бъде, когато замине на изток. Тогава щели да му уредят бягство и нова самоличност или щели да окажат натиск тук-там, да подкупят някои свидетели, някои доказателства да изчезнат и Алън да излезе на свобода, без да има нужда да си сменя името.
— И не е имал причина да се усъмни.
Били поклаща глава.
— Хора като Алън се съмняват във всичко. Но не е имал избор.
— Ами снимката или снимките, които е държал като застраховка?
— Мисля, че Ник и Клърк са изпратили хора, всеки поотделно, да ги търсят, докато течало обжалването. Това е една от причините процедурата да продължи толкова дълго. Мисля, че в крайна сметка са ги открили. Знаем със сигурност, че на вратата на Роджър Клърк още не са почукали федерални агенти, за да го арестуват.
— Може ние да ги изпреварим — казва Алис.
На Били никак не му харесва, че говори в множествено число, но не казва нищо. Планът му е съвсем смътен, а когато се изясни, може да изключи Алис от него. Спомня си какво му е казал Бъки: „Тя е влюбена в теб и ще те следва, докато не я пропъдиш, а ако не го направиш, ще я съсипеш“.
6.
— О, виж! Истински палат е! — възкликва Алис, когато спират пред мотел „Рамада“ в Уендоувър в девет без петнайсет в неделя вечерта. — Поне в сравнение с последните три мотела.
Съседните стаи, които са наели, далеч не са царствени, но са приятни, а килимът в коридора изглежда почистен наскоро.
— Ще успееш ли да заспиш? — пита го тя.
— Да. — Били не е съвсем сигурен.
Тя не сваля очи от него.
— Ще спя с теб, ако искаш.
Били се сеща за вкуса на Роджър Клърк за млади момичета — поне в един случай много малко момиче — и поклаща глава.
— Много мило, че го предлагаш, оценявам го, но по-добре да не го правим.
— Сигурен ли си?
Тя продължава да го гледа втренчено и той изкушава ли се? Разбира се.
— Не, благодаря, Алис. Ти ще успееш ли да заспиш?
— Утре ще успеем ли да стигнем при Бъки?
— Би трябвало.
— Тогава ще успея да заспя. Харесвам го. С него се чувствам в безопасност.
Били се съмнява, че би се чувствала така, ако знае и за половината от сделките, в които е участвал Елмър — Бъки — Хенсън през годините, но разбира какво има предвид тя и смята, че е права. Двамата с Бъки много са си допаднали.
— Лека нощ. — Той я целува за пръв път в ъгълчето на устата.
— Лека нощ. А, забравих. — Алис му подава бялата найлонова торбичка. — Вътре има бебешко олио и мокри кърпички. Избърши колкото можеш от спрея за тен и се изкъпи. Няма да успееш да го махнеш всичкия, но би трябвало да изчистиш голяма част. — Отива до вратата, отваря я с картата и се обръща. — Остави голям бакшиш на камериерката, защото ще изцапаш чаршафите.
— Добре. — Не му беше хрумнало, въпреки че утре сутринта, когато видеше в какво състояние е леглото, сигурно щеше да се сети.
Алис понечва да влезе в стаята, но му хвърля поглед през рамо. Със сериозно, но спокойно изражение казва:
— Обичам те.
На Били и през ум не му минава да излъже. Отвръща, че и той я обича, после влиза в стаята си.
7.
Звъни на Ник. Не е сигурен дали ще приеме обаждането, но Ник вдига.
— Кой е? — И тогава, без да дочака отговор, пита: — Ти ли си?
— Аз съм. Почистваш ли там, при теб?
— До утре ще е почистено.
— Разкарах само онези, които се налагаше.
Настава тишина, нарушавана само от тежко дишане. После Ник казва:
— Знам.
— Как е Франк?
— В болницата е. Майка му се обадила на лекаря, чиито услуги ползвам. Доктор Ривърс изпратил частна линейка. Тя го придружи.
— Корава жена е.
— Мардж ли? — Ник се разсмива. — Представа си нямаш.
„Смея да твърдя, че имам — мисли си Били. — Ако бях ударил по главата с глока нея вместо Франк, пистолетът сигурно щеше просто да отскочи.“
— Дебелият ни приятел още ли е сред живите?
— Беше преди един час, когато се обадих да му разкажа какво става. Заяви, че е трябвало да взема по-сериозни мерки срещу теб. Аз му казах, че четирима наемници — плюс Мардж — са си доста сериозни мерки. Защо питаш?