— Той ли е бил снабдител на господин К. при посещенията му във Вегас? Струва ми се, че ти би възложил подобна задача на него.
— Много по-умен си, отколкото си мислех — казва Ник сякаш на себе си. — По-умен си, отколкото си мислеха всички. Освен може би Шопара.
— Той ли е бил?
— Може да се каже. Шопара се свързваше с Джуди Блатнър, когато знаеше, че К. ще идва. Разглеждаха албумите ѝ със снимки и се опитваха да намерят някоя по негов вкус. Преди десет-дванайсет години щеше да иска по две, но вече не е толкова издръжлив. Не е джентълмен, но предпочита блондинки.
— При това доста млади.
— Много ясно. Но момичетата, които му пращаха във Вегас, винаги бяха поне на осемнайсет. Джуди е отдавна в бизнеса и фирмата ѝ за компаньонки е напълно законна. Това означава, че не може да каже, че предлага момичета за секс, но не е и нужно. Всички знаят. Обаче не взима на работа непълнолетни. Бяга от тях като дявол от тамян.
При мисълта за онази разплута жаба с момиче дори на годините на Алис на Били му се повдига.
— Когато е искал непълнолетни, е ходел в Мексико.
— Точно така.
— Искам номера на дебелия. Ще ми го дадеш ли?
— Господин К. ли си набелязал?
Да, но няма да го каже по телефона, дори по предплатен апарат и въпреки че е сигурен, че телефонът на Ник не се подслушва. Само повтаря молбата си да му даде номера на Джорджо. Ник му го дава.
— Той ще ми вдигне ли?
— Ако му наредя. И ако му кажа, че ще говорите само по работа. Той никога нямаше да се съгласи с плана, ако не се нуждаеше от нещо, което да го принуди да промени начина си на живот. Ако искаш да обвиняваш някого, обвинявай мен. Аз нямам нужда да сваля сто килограма, та лекарите да се съгласят да ми трансплантират черен дроб. Както вече ти казах, парите ме заслепиха.
Били си мисли, че това е най-искрената изповед, която Ник е правил някога.
— Предай му, че ще говорим само по работа. И че Джоуел Алън е минало свършено.
— Кога да очаква обаждането ти?
— Няма да е тази вечер, може би ще мине доста време. За кога е планирана трансплантацията?
— Все още няма определена дата, но най-рано през декември. Шопара ще трябва да изпие доста протеинови шейкове и да изяде много зеле дотогава.
— Добре. — Били прибира листчето с телефонния номер в портфейла на Долтън Смит, зад кредитните карти на Долтън Смит. — Всичко хубаво, Ник.
— Почакай.
Били чака, любопитен какво ще каже Ник.
— Проблемът не беше, че К. не искаше да ти плати останалите милион и половина. За него това са джобни пари. Причината беше, че той държеше да бъдеш елиминиран, след като изпълниш поръчката. Заяви, че няма да допусне същата грешка като с Алън. Това ти е ясно, нали?
— Да. — А Ник се беше съгласил. Това също му е ясно.
— Сметката ти в Барбадос на името на Едуард Удли още ли е активна?
— Да. — Само че не я е използвал, освен за да внася и тегли символични суми от 2014 или 2015 насам.
— Провери я утре. Слава богу, че не уби Марк Абромовиц. Не е особено подходящ за тази работа, но само с него разполагам, откакто Шопара замина за Южна Америка. В момента мога да преведа само триста хиляди, без да предизвикам подозрения, но ще ти преведа още, когато мога. Накрая ще си получиш всичките милион и половина долара.
„Поне веднъж в живота си постъпи достойно“, му е казал Били, когато му е пощадил живота, и, дявол го взел, Ник наистина се старае, макар и по единствения начин, който знае. Чрез пари.
— Няма да ми благодариш, а и няма нужда — продължава Ник. — Ти си добър работник, Били. Свърши си работата.
Били натиска бутона КРАЙ НА РАЗГОВОРА, без да му каже „Довиждане“.
8.
Почиства се с бебешкото олио и кърпичките, доколкото може, после остава под душа, докато кафявата вода, стичаща се в сифона, е почти напълно прозрачна. Но изцапва с мазилото и двете кърпи, с които се подсушава.
Алис го е попитала дали ще успее да заспи и той е отговорил утвърдително, но лежи буден дълго. Времето, което е прекарал в Промънтъри Пойнт — само около час, може би дори по-малко, но му се струва като пет, — не му излиза от ума. Особено престрелката с Едисън. Хвърчащите трески. Пуснатото тоалетно казанче.
„Мислех си, че четирима наемници са доста сериозна мярка“, казал бе Ник, но Сал, пазачът, така и не свали пушката от рамото си, Франк дори не се обърна, а Реджи не носеше оръжие, трябваше да се добере до скрития пистолет на шефа си. Само Дейна Едисън се оказа сериозна заплаха; взел беше пистолета си в тоалетната. И Мардж, разбира се. Тя беше много сериозна заплаха и веднага го беше познала въпреки маскировката.