— Привет, Бисквитке!
Алис се спуска в обятията му със смях.
„Виж ти — мисли си Били. — Виж ти.“
Глава 22
1.
Остават в планинската хижа на Бъки достатъчно дълго, че да ги затрупа снегът (за един ден) от подранила виелица. Силата на бурята едновременно изумява, ужасява и доставя неописуема наслада на Алис. Да, да, казва тя, виждала е сняг в Роуд Айланд, и там вали сняг през зимата, но никога не е виждала преспи, по-високи от нея. Когато виелицата отминава, тя и Бъки излизат и правят снежни ангелчета в задния двор. След дълги увещания наемният убиец се включва във веселбата. Два дни по-късно температурата отново достига петнайсет градуса. Гората се оглася от чуруликането на птици и ромоленето на топящия се сняг.
Били не е имал намерение да остават дълго. Още са тук по настояване на Алис. Тя му казва, че трябва да довърши книгата. Думите ѝ са едно на ръка. Кротката увереност, с която ги изрича, е онова, което го убеждава. „Твърде късно е да се откажеш сега“, казва тя и след известен размисъл Били решава, че е права.
В малката дървена колиба, в която е описал случилото се във Веселата къща, няма ток, затова занася там печка на батерии, която стопля малкото помещение достатъчно, че да може да пише. Стига да не си съблича якето. Някой отново е окачил на стената картината с подкастрените във формата на животни храсти и Били е готов да се закълне, че лъвовете са излезли напред и очите им са по-червени. Бикът е между тях, вместо зад тях.
„Така си бяха и преди — упорства той. — Не може да е било иначе, защото картините не се променят.“
Това би било вярно в един рационален свят, но от картината продължават да го побиват тръпки. Той я сваля (отново) и я обръща с лице към стената (отново). Отваря файла с историята и превърта до мястото, докъдето е стигнал. Отначало работата върви мудно и той непрекъснато поглежда към отсрещния ъгъл, сякаш очаква картината отново да се е озовала на стената като с магия. Картината си е на пода и след около половин час Били вече гледа единствено думите на екрана. Вратата на спомените се отваря и той минава през нея. През почти целия октомври прекарва дните си от другата страна на тази врата и се затътря към колибата с ботуши, взети назаем от Бъки, дори в деня на голямата снежна виелица.
Описва остатъка от престоя си в пустинята и как е решил — буквално в последния момент — да не се връща за следваща мисия. Описва културния шок при завръщането си в Америка, където никой не се тревожеше за снайперисти и самоделни бомби и никой не подскачаше стреснато и не залягаше, ако ауспухът на някоя кола изгърми. Сякаш войната в Ирак не съществуваше и приятелите му бяха загинали напразно. Пише за първата си поръчка като наемен убиец, когато застреля онзи тип от Джърси, който пребиваше жени. Пише как се запозна с Бъки и описва всички поръчки след това. Не се изкарва по-невинен, отколкото е, а и пише твърде забързано, за да мисли за това. Думите се леят като вода, стичаща се по планински склон след топенето на снега.
Забелязва смътно, че Бъки и Алис са се сближили. Мисли си, че в негово лице Алис е открила чудесен заместник на мъртвия си баща. За Бъки тя е като дъщерята, която никога не е имал. Били не долавя и най-дребен намек за сексуално привличане и не е изненадан. Той никога не е виждал Бъки с жена и макар да е вярно, че като цяло се виждаха рядко, при срещите им Бъки никога не говореше за жени. Били си мисли, че Бъки Хенсън може да е гей, въпреки двата брака. Интересува го обаче единствено фактът, че Алис е щастлива.
Само че щастието на Алис не му е приоритет през този октомври. Приоритетът му е историята, а историята вече е достатъчно дълга за книга. Без никакво съмнение. Това, че никой няма да я прочете (освен може би Алис Максуел), не го притеснява ни най-малко. Важен е самият процес на писане, Алис се е оказала права за това.
Седмица преди Хелоуин, един слънчев и ветровит ден, Били описва как двамата с Алис (променил е името ѝ на Катрин) пристигнаха в хижата на Бъки (променил е името му на Хал) и как Бъки разпери ръце — Привет, Бисквитке! — и тя изтича да го прегърне. „Това е чудесно място да спра“, мисли си той.
Записва копие на файла на една флаш памет, затваря лаптопа и се кани да угаси печката, но се спира. Картината с подкастрените във формата на животни храсти отново е на стената в отсрещния ъгъл на колибата, а лъвовете са още по-близо. Готов е да се закълне. По-късно, по време на вечеря, пита Бъки дали той я е окачил. Бъки отговаря, че не е.
Били поглежда Алис, която казва:
— Дори нямам представа за какво говориш.